За хората от средното поколение, „Хамон, Хамон“ е филм, в който хамонът е много повече от заглавие, протагонист и символ. Началото на 90-те е и начало на кариерата на Пенелопе Крус, която във филма на Бигас Луна партнира с Хавиер Бардем, с когото ще се събере и в живота доста по-късно. Там на галено тя е наречена „хамона“ и в една от еротичните сцени, той признава, че едно от зърната ѝ има вкус на хамон.
Да, хамонът е в съзнанието на испаноговорящите много повече от деликатес (ако е поне серано, да не говорим за пата негра от свободно пасящи жълъди расови прасета). Няма ферия в Севия без севиянас, възпяващи финото мезе за финото вино от Херес и Санлукар де Барамеда. Това е и началото на плейлиста – преди околосветското пътешествие, което като Колумб, предприемаме именно от Севия.
В поредицата ни за Алмодовор споменахме началото му като рокер в компанията на приятеля му МакНамара – сега включваме играта им на думи хамон-монха (монахиня), като е излишно да напомняме на киноманите филмите му, където те са действащи лица.
Така че, алегоричните възприятия на хамона не са по-различни от тези на Луи Армстронг за месото и картофите в предния ни „кулинарен“ плейлист. Няма нужда да обясняваме защо още Мачито и след него други майстори на салсата препоръчват в песните си да се предлага хамон на гладните девойки.
Извън плейлиста и пътуването през Латинска Америка, Франция, и, “prosciutto oblige” – през Италия, алтернативни рокаджийки с английски акцент възпяват мадридската институция „музей на хамона“, където не се чака на опашка и няма почивен ден, за разлика от Прадо и Рейна София. Нищо, че хамонът няма официална столица – на галисийски също звучи доста универсално:
Защото, както е испанската пословица, създадена от „Пата негра“ – „Всичко, което ми харесва, е или нелегално, или неморално, или от него се дебелее“.
