Акапелната музика е позната у нас, но някак все остава встрани от целия музикален поток. В страната ни обаче има акапелни формации, с които можем да се гордеем. Eдна такава е „Спектрум – музиканти с положително отношение към света, с което на всеки концерт успяват да заразят публиката. Няма да е пресилено ако ги наречем българските Манхатън Трансфер.
Любовта към акапелното изкуство събира преди седем години Боряна Йорданова – сопран, Весела Морова – алт, Атанас Кулински – тенор, Янко Янков – баритон и Константин Бейков – бас, вокални перкусии. Следват множество концертни участия и спечелване сърцата на феновете.
Ето че дойде време „Спектрум“ да се похвалят със записването на първия си албум с авторска музика. Но преди той да види бял свят, групата ще има два важни летни концерта – на 7 август на откритата сцена на Борисовата градина, и на 8 август като част от Международния джаз фестивал в Банско. Преди да се срещнете с тях на живо, разговаряме с една от вокалистките на групата – джаз певицата Весела Морова.
Как се влюби в акапелното пеене? Кои групи и изпълнителни продължават да са твои големи вдъхновители?
Докато следвах в първия си университет Clark в САЩ имаше прослушване за певци за колежанската акапелна група “Clark Bars”. Бях една от първите не-американки в групата – алт и солист – а времето, прекарано с тях, беше едно от най-запомнящите ми преживявания. Бяхме много активни, дори записахме албум. Акапелното пеене ме плени от една страна с гъвкавостта в репертоара (поп, рок, джаз), с некласическата постановка на пеене, с бийтбокса, свободното сценично поведение и динамиката в изпълненията. В САЩ почти всяко училище, независимо дали средно и висше, има поне една акапелна група. Тази музика там е повече от позната, организират се състезания за акапелни групи на регионално и национално ниво.
Вдъхновяват ме изключително групите от по-старата джаз школа – “Lambert, Hendricks & Ross”, “The Manhattan Transfer”, “Take 6”. Имам голяма слабост към “New York Voices”, които сякаш най-много импонират на вътрешното ми усещане. От съвременните акапелни формации, често в плейлиста ми фигурират “The Swingles”, “Accent”, “Pentatonix”, бразилските “Banda de boca” и “Ordinarius”.
С огромна почит и възхищение гледам към акапелното наследство, оставено ни от Боби Макферин. Той и последователите му Rhiannon, Joey Blake, David Worm, Christiane Karam разпространяват формата “circlesinging”, чрез който се създават спонтанни групови вокални композиции с мощен емоционален заряд. Това е една по-алтернативна форма на акапелно пеене, която също така развива и полезни умения за лидерство и работа в екип.
Част си от Spectrum Ensemble, предизвикателство ли е за теб участието в една такава формация?
Изминах дълъг път в “Spectrum” от 2012 г. насам, включително и период, в който реално не бях в групата. През това време според мен групата израсна не само като спяване и качество на изпълнението, но и като сериозност на всеки един от нас да поставя “Спектрум” като приоритет в живота си. Понякога предизвикателството е да съчетавам другите си ангажименти с нашите репетиции/записи/участия, но в последно време съм се отдала много повече на “Спектрум” и това важи за всеки един от нас. Осъзнахме, че добри резултати се постигат с редовна и целенасочена групова и самостоятелна работа, а освен това чувството, че постигаме прогрес след всяка репетиция е доста мотивиращо.
Също така, моят музикален опит е предимно на солов изпълнител. Когато си сам и да сбъркаш текста, и да си леко неточен интонационно на моменти, не е голяма драма. Но когато сме петима, отговорността върху всеки е по-голяма, защото ако сбъркаш или не си си научил добре партията или текста, това рефлектира върху звука на цялата група. В този смисъл “Спектрум” е предизвикателство, но едно необходимо предизвикателство. Обичам да ми е трудно, да има планини, които да преодолявам и върхове, които да катеря. В нашата група един певец може да се развие много комплексно, ако има желание и време да се посвети.
Каква е рецептата ви за постигане на гласов синхрон? Нужни ли са много репетиции, за да се стиковате?
Първата съставка на рецептата се нарича внимателно слушане. Репетираме с микрофони и иниъри (слушалки), които ни позволяват да се чуваме много добре един друг и да се стремим към перфектния баланс. Например, ако чуя, че гласът ми стърчи в общото, ще се прибера, ако ме няма, значи, не подавам достатъчно звук. Репетициите ни помагат да запомним и на кои моменти в песните трябва да сме по-внимателни и с наострени уши. Също така, понеже, сме само петима, често се случва в рамките на една песен един певец да “превключва” няколко пъти от солова партия към второстепенна партия и обратно. Това изисква определена гъвкавост в гласа и добре развит слух и усещане.
Втората съставка е техниката на пеене – за да звучи адекватно един глас, дали в соло или в хармония, той следва да е трениран, да е намерена удобна позиция, звучност, изравненост… Понякога това изисква дълга самостоятелна работа и е страхотно, че всеки от нас обръща внимание на това как да развива собствените си способности за благото на общото звучене.
И на трето място в рецептата поставям способен тон-режисьор, който за голяма радост ние имаме в лицето на Данчето (Йорданка Янкова). Благодарение на нея резултатът от нашето спяване прозвучава максимално добре пред публика. Не излизаме на сцена без тя да е зад пулта и всяка репетиция е заедно и с нея. Честотни настройки, ефекти, баланс с микрофоните, усилване и намаляване в определени моменти – всичко това прави синхрона между нас още по-добър.
В репертоара ви има и много песни с фолклорни мотиви, с какво те инспирира родният фолклор?
Лично аз открих българския фолклор късно в живота си докато учех в колежа Berklee, Бостън. Там се възползвах от възможностите да изучавам различни музики на народите – арабска, ливанска, южноафриканска, латиноамериканска и това неминуемо запали и любопитството ми към българската народна музика, неравноделните размери, и това как фолклорът може да се джазира.
Танцувах народни танци в бостънската школа на Пепи Петров, водих предаване за балканска музика в колежанското радио – “Балканология”, пеех в групата “Bury Me Standing”, която съчетаваше фолклорното с т.н. “dirge core” стил, както и участвах в гала концертите по фолк музика на Бъркли с момичета от цял свят, с които изпълнявахме български песни в стил “Мистерията на българските гласове”.
Заради този опит и познания много бързо се приближих към идеите на колегите ми от “Спектрум” да направим джаз обработки на фолклорни теми. Вдъхновение почерпихме и от предишни вокални групи с подобна насоченост – “Траяна” и “Фолк Скат” и техния ръководител, композитора Кирил Тодоров. Някои от аранжиментите на нашия бас Косьо (Константин Бейков), например, носят именно духа на тази традиция – фолклорна тема с джаз хармония и преобладаването на “скат”, т.е. срички вместо текст.
Напоследък се впускаме все по-смело и в импровизация на сцената. Нищо не създава такова вълнение и за нас, и за публиката, както спонтанното музико-творене в рамките на дадена схема – всеки път е различно и ново.
Има ли интерес към акапелните групи от страна на българската публика, как ви приема тя?
Аз лично мисля, че все още акапелната музика е твърде непозната за широката аудитория и тази “ниша” тепърва ще се запълва. Акапелна музика се разбира в твърде общия смисъл – просто да пееш без съпровод и само по-запознатите имат идея какво реално означава “акапелна група”. Когато хората ни чуят за пръв път, винаги се изненадват приятно, че има подобен вид група в България.
Някои ни свързват с Pentatonix, други с Manhattan Transfer, трети смятат, че сме нещо между хор и оркестър. Всъщност ние сме един вокален оркестър – имаме си и лууп машина, която ползваме, за да наслагваме ритъм чрез бийтбокс. Репертоарът ни е толкова разнообразен, че е трудно да се категоризираме, да не кажа невъзможно. Стараем се така да структурираме програмата си, че да има по нещо за всеки, да изобилства от настроения, емоции, и различни конфигурации (всеки се изявява и като солист).
И така малко по малко приобщаваме българската публика към акапелната музика. Надявам се да запазим и усилим тази положителна тенденция, а защо не и да запалим и други певци да действат в такава посока. Фестивал за акапелната музика, например, звучи като нещо съвсем възможно в обозримото бъдеще.
Предстои издаването на нов албум на групата, разкажи ми повече за него.
Няма да издавам твърде много тайни от кухнята, но не мога да скрия вълнението си от факта, че “Спектрум” е на път да издаде първия си албум – нещо, за което говорим и желаем от две години. Той ще е нашето първо бебе (ако не броим трите деца на Наско) – плод на любовта ни към музиката и радостта от това, че я споделяме заедно вече толкова време.
В последната година се появиха доста авторски песни и аранжименти, плод най-вече на мъжкото тяло на групата – Косьо, Наско и Янко, без чийто творчески талант “Спектрум” никога няма да е това, което е. Песните в албума ще са на български език, а в стилово отношение се придържаме към поп и фънк.
Голямо богатство е, че имаме собствено студио, в което можем да си позволим достатъчно време, за да изпипаме акапелните “гозби”. Наесен с песен, гласим представяне на албума.
