Easy listening, easy wine pairing?
Връзката между двете е само привидна. В предния плейлист за вкуса на виното започнахме с препоръчваните съответствия на фламенко-ритми с бутилираното слънце на Андалусия, известно на англоезичния свят като шери. Но както при всяко успешно съчетаване на вино, нещата могат да бъдат на принципа на допълването или на този на контраста. И в зависимост от вида дегустация, добрият сомелиер да не засенчва звездния шеф, както и добрият музикант да не засенчва сомелиера.
В случая на студийния басист Джак Джезро, вкарването му в категорията на лесносмилаемите джази-компилации е по-скоро търговски трик, отколкото липса на композиторски и изпълнителски качества. Два цели албума с няколкогодишна разлика говорят сами за себе си – виното за него е предизвикателство, на което сериозността в изследването на различните региони и съответните им сортове върви успоредно с творческите му търсения. В 2010 излиза първият, посветен на залезите в лозята, където основно място имат отглежданите там италиански и френски сортове. Пет години по-късно картината е от Новия свят – най-вече Калифорния.
Идеята на Джезро е оригинална и има както предишни, така и последващи изражения в богатата му дискография – от танци в избите до дни на вино и рози. Непретенциозните на първо слушане парчета се леят като добре замислен фон, на който да изпъкнат нюансите на съответните вина, без да ги поставят под общ, още по-малко редуктивен знаменател. Всяка истинска дегустация трябва да е наслада за всички сетива – за слуха това може да тръгне от отпушването на тапата до звънтенето на докоснатите чаши. Именно за такива моменти – както и за самото наливане в чашата са мелодиите на Джезро. Останалото е въпрос на фантазията на слушащия.
