Стивън Спилбърк е създал много чудовища през годините – от „Челюсти“, през „Джурасик Парк“ и „Индиана Джоунс“, но може би най-голямото чудовище, което създава, е кръстницата си. Малкото, сладко и изключително талантливо, седемгодишно момиче от E.T. прави опит за самоубийство само седем години след излизането на филма.
Истинско чудо е, че Дрю Баримор е още сред живите, а тя не само продължава да живее, но и изглежда, че е успяла да изгони демоните от себе си. Тя е на четиридесет и четири, но вече е изживяла поне три столетни живота. Човек лишен от детство, лично пространство и семейство. Потомък на три поколения американски актьори, родена, за да се доказва, че е достатъчно добра и може, колкото са могли и прадядовците, и бабите ѝ. Натоварена с името Дрю Баримор, което е съчетание от двата рода актьори, от които произлиза, малкото момиче трябва да е велико. Няма друг начин.
Дрю Баримор (9г.) пали цигарата на Стивън Кинг /reddit/
Затова майка ѝ, която не успява да се докаже пред прадедите си, започва да пласира дъщеря си още от бебе. На единадесет месеца Дрю Баримор участва в първата си телевизионна реклама и така на всички около нея им става ясно, че тя ще бъде звезда. С всички врати, отворени пред семейство Баримор, стига да искаш, не е трудно да пласираш талантлив продукт в индустрията. А майка ѝ Джейд иска. Едва на пет години Дрю Баримор се снима в първия си филм, който, малко или много, много добре предначертава житейския ѝ път. Филмът е „Altered States“ на Кен Ръсел и е научно-фантастичен филм на ужасите, в който един учен експериментира с наркотици в търсене на нещо повече, но в последствие губи ума си в множеството състояния, в които попада.
Дрю прави, каквото ѝ казват и се справя добре за малкото екранно време, което ѝ е отредено. Всички са доволни, а петгодишното момиче няма идея, какво се случва. Следващата година вместо да започне училище, тя започва работа по филм, който великият ѝ кръстник режисира.
Дрю Баримор е куклата на американската поп култура през осемдесетте. След „E.T.“ тя прави шест филма за шест години и на тринайсет вече няма помен от детското в нея. Още откакто е на десет, тя е редовна в „Студио 54“, мястото, в което холивудския елит може да бъде просто една сбирщина от пияни и надрусани животни без да се притесняват от медиите и публичния си имидж. Малката Дрю е талисманът на клуба, докато не става част от нощния живот. Разбира се, там е с майка си, но не въпреки нея, а благодарение на нея. Често Дрю обяснява, как не ѝ се е ходило на училище и майка ѝ я е взимала с нея по купони.
Стига се дотам, че на тринайсет, докато връстниците ѝ откриват телевизията след полунощ и започват да се интересуват от срещуположния пол, Дрю влиза в център за рехабилитация заради алкохолната си зависимост. Прекарва там четири месеца и излиза чиста, но не за дълго. Защото рехабът работи, когато си познавал нещо друго преди да развиеш зависимост, а с тринадесетте си години, Дрю може да се похвали с всичко друго, но не и с житейски опит. Майка ѝ, която по това време е разведена и самотна от пет години, решава, че трябва да вземе радикални мерки и праща дъщеря си в ментална институция като смята, че това е най-доброто за психическото здраве на дъщеря ѝ.
Дрю и Джейд Баримор, 1982 /TheList/
След осемнадесет месеца прекарани в заведението и по различни снимачни площадки, Дрю Баримор е на прага на силите си. Тя е изтощена и не разбира защо животът ѝ е толкова труден и сложен при положение, че тепърва навлиза в пубертета. Тя е третирана като голям човек и от нея се изисква да си върши работата. Дрю няма приятели, тя има колеги. Няма образование и други интереси, няма идея, какво се случва извън картонените декори и тежкия грим. За Америка това не е важно, защото малката Дрю Баримор е всичко, което едно американско момиче може да покаже на големия екран.
Дрю Баримор прерязва вените си в Деня на независимостта с цел не да изчезне завинаги, а да покаже, че има проблем. Тя е спасена и прекарва следващите няколко месеца отново в институция за психично болни, но след този случай хората знаят, че не всичко е перфектно по американски.
