На двадесет и шести юни, 1977-ма, в арена „Маркет скуеър“ се събират около осемнадесет хиляди души, дошли от целия щат в Индианополис. Повечето от тях са фенове от малки, но има и такива, които са там само, за да могат да кажат на внуците си, че са видяли Елвис на живо. Почти никой не очаква да види грандиозно шоу. По това време хората са наясно, че кралят е само сянка на това, което е бил преди десет години. Той е с наднормено тегло и прилепналите панталони му стоят като клин, сините велурени обувки са с изтъркани подметки и гласните му струни трудно издържат три песни подред. Сложете зависимостта към алкохол и тежки болкоуспокояващи от рода на Демерол и получавате една гротескна карикатура на някогашния крал на рок’н’рола.
Последната една година е ад на земята за Елвис. Той е в окаяно здравословно състояние и има нужда от медицинска помощ, но егото и хората около него не му позволяват да падне толкова ниско в окото на обществото. Той продължава да приема хапчета, предписани от личния му лекар, продължава да пие и продължава да предупреждава тийнейджърите, че наркотиците са лошо нещо. И колкото и налудничаво да звучи това, според много от приближените му по онова време Елвис не се е смятал за наркоман. Той е рационализирал проблема си с това, че щом хапчетата са легални и са от доктор, значи няма проблем.
Елвис, арена „Маркет Скуер“, Индианаполис, 1977 /WP/
Но очевидно проблем има. Осемнадесет хиляди души чакат от осем часа в арената да се появи Елвис Пресли. Вместо него гледат местна фънк група, стенд ъп комик и още няколко локални изпълнители. Подгряването продължава два часа и половина. Много от хората вече са сигурни, че няма да видят Елвис, който по това време има проблеми с излизането от хотелската си стая. Този проблем започва няколко месеца по-рано и ще продължи до края на живота му. Той започва да се заключва в стаите си и да си говори сам. Много подобно на Хауърд Хюс, с разликата, че никой не очаква от Хауърд да пее пред пълен стадион с хора.
След два часа Елвис все пак потегля към арената с уговорката, че след този концерт ще си направи почивка от турнето. Въпреки че е само на четиридесет и две, Пресли има медицинския картон на осемдесет годишен мъж и ежедневните концерти му идват в повече. Той едва стои на крака след едночасовите си изпълнения.
Елвис, арена „Маркет Скуер“, Индианаполис, 1977 /LiveAbout/
Светлините в „Маркет Скуеър“ изгасват към десет и половина вечерта и всички тръпнат в очакване на краля. И както пише Рита Роуз в местния културен журнал: „…Всички се молехме: Моля те, Елвис, не бъди дебел.“ След секунди от тъмнината се изражда една позната до болка едра фигура, окъпана в светлините на прожекторите. Бял гащеризон с цветни капси, лъскави обувки и високо вдигната яка. Само това издава, че в дрехите стои великият Елвис Пресли. Той започва със „See see rider“ и от началото на концерта задава равния тон, по който ще протече следващият един час.
Не ме разбирайте погрешно, изпълнението на Елвис е добро, но не и за стандартите, които сам е поставил. Това описват много от журналистите в арената. Един от тях е Зак Дънкин, който изразява недоволството си от изпълнението на поп иконата. Това ще го преследва до края на живота му. Още на следващия ден пощата на журналиста е пълна с гневни писма от фенове, които го заплашват с убийство и искат да се извини публично за ревюто си. Но това не е най-страшното, защото в единадесет и двадесет и пет Елвис Пресли изпява „Are you lonesome tonight“ и това е последната песен, която излиза от белите му дробове на концерт.
Три месеца по-късно Кралят е мъртъв, благодарение на всичките си зависимости и тревоги. Той си отива и светът си отговаря на въпроса поставен с последната му песен.
