Връзка между земята и небето, символ на живота, семейните връзки, в цял свят дърветата са част от колективното въображение от незапомнени времена. Всяко място и всяко вярване си имат свое свещено дърво. Келтите разделят годината на 13 зодиакални знака свързани с дървета, пало санто далеч не е само латиноамериканско, да не говорим за различните значения на кипарисите в отделните континенти.
Религиите са тясно свързани с дървета и горички – от Гетсиманската градина до Света Гора и Холивуд, раят е градина, а в Дантевия ад се влиза през тъмна гора. За една подобна в Бомарцо вече сме разказвали. Баобаби, смокини, дъбове, юки, палми… Не само за маите някои дървета са двойно свещени – от тях се изработват музикални инструменти, които също са част от ритуалите. Плейлистът не случайно започва и завършва с такива примери – кайсията на Дживан Гаспарян и чинарът на Кюдси Ергюнер, а преди години спонтанно всред дървената облицовка на Първо студио се роди парчето „Да чукнем на дърво“ с Теодосий Спасов, Ерол Ракипов и Любомир Господинов – все майстори на „дървени“ инструменти.
В по-късните проявления на изкуството – живописта и литературата, свещените дървета не са само декор, да не говорим за скулптурите и дърворезбите, които са като застинала музика. Шегите също могат да се отнасят до дървета със сакрален характер – от „Ендрю Систърс“, които не позволяват на любимите си да сядат под ябълково дърво, освен ако не е с тях самите, до по-вкусните череши в съседския двор с гостувалите ни „Ток Ток Ток“. Забраненият плод обаче го оставяме за следващия ни плейлист.
Корените водят Авишай Коен да направи последния си концептуален проект, където е използвана ладино думата за дървета. Вечнозелени или подновяващи се с всеки нов кръг в дънерите, те са тук преди нас, засаждаме ги заедно с раждането на дете или населяването на нов дом, за да ги оставим в наследство, което по дълголетие може да си съперничи единствено на музиката с дуенде.
