Годината е 1985-та. Васил Найденов издава поредния си албум наречен „Молба“ по едноименния сингъл от плочата. Всичко върви по вода и няма място за изненади. И докато тук все още всичко си е наред, отвъд Атлантическия океан се случва нещо, което остава в историята на свободното слово. Разиграва се своеобразен боксов мач, в който победителят е ясен още преди да е бит гонгът, но това, както при всички нагласени мачове, се разбира впоследствие.
Това е историята за този стикер. В днешно време сме свикнали да го виждаме и не се замисляме, какво стои зад него. Но преди тридесет и четири години това е тема номер едно в Съединените Американски Щати.
От една страна стои организация (Parents Music Resource Center, или PMRC), създадена от съпругите на няколко американски сенатори, която иска да „изчисти“ популярната музика и да „препоръча“ на родителите, какво съдържание е подходящо за децата им. От другата страна са няколко артисти, които са пряко засегнати от организацията и искат да защитят правото си на свободно изразяване и да спрат в зародиш опита за цензура. По средата между двете страни е американският сенат, част от чиито членове са встъпили в брак със създателите на PMRC. Звучи по-безнадеждно, отколкото всъщност е.
За да разберем, защо се стига до черно-белия стикер по обложките на всичките ви любими албуми, е хубаво да разберем, какво се случва в популярната музика на Америка през осемдесетте годнини на двадесетото хилядолетие след смъртта на световния спасител.
Twisted sister, 1984 /getty/
Glam Метал е новото нещо в Щатите. За последните десет години се навъждат толкова много групи с членове в латексови панталони и лица покрити с брокат, че е трудно да запомниш всички. Големите банди са Kiss, Whitesnake, Aerosmith, Alice Cooper и Twisted Sister. С провокативни текстове и колоритни костюми, бандите стават по-популярни от бейзболните играчи и естествено много деца започват да им подражават.
Това води до недоволството на Мери Гор, съпругата на сенатор (по това време) Ал Гор и нейните приятелки, останалите вашингтонски съпруги. Мери стига до заключението, че трябва да се направи нещо в защита на родителите, след като дъщеря ѝ ѝ пуска „Darling Nikki“ на Принс. Мери`чува референциите към мастурбация в текста и остава шокоирана. След няколко седмици с подкрепата на приятелките си и много сенатори и лобисти, тя учреждява PMRC.
Първата работа на организацията е да изготви списък с петнадесет песни, които под никаква форма не бива да стигат до ушите на американските деца. Те искат моменталното им изтегляне от радио и телевизионните ротации и не приемат не за отговор. Списъкът започва с Принс и в него фигурират изпълнители и групи като Мадона, Деф Лепард, AC/DC, Джудас Прийст и естествено Twisted Sisters.
Окрилени от подкрепата, която получават от Вашингтон и медиите, Мери Гор и компания започват да мислят мащабно. Те изготвят план за законопроект, който да реши проблема с вулгарностите веднъж завинаги. Измислена е система от категории, подобна на тази в кино индустрията, която да категоризира конкретните причини, поради които една песен, сингъл или албум са неподходящи за хора под легалната възраст да гласуват. Част от категориите са: Сексуално съдържание, Агрсия, Окултизим и Неприличен език.
След кратко, много кратко, лобиране, не след повече от няколко месеца, организацията получава изслушване пред сената за въпросните категоризации и регулации на звукозаписната индустрия в Щатите. Датата е насрочена за деветнайсети септември като за свидетели са поканени сенаторът Ал Гор и самата Мери Гор. Новината се разпрострянава бързо и много от засегнатите музиканти се обявяват против. Има и такива, които приемат стоически новината, знаейки че надпис, който забранява албума, ще го направи по-желан от тийнеджърите.
Останалите артисти като Франк Запа, Джон Денвър и Дий Синдър имат друга гледна точка. Те са наясно, че става въпрос за цензура. Много добре знаят, че това е първата крачка към контролирано съдържание и лансиране на групи и изпълнители удобни за институциите, които упражняват цензурата. Те са решени да не се стига дотам и искат да спрат този законопроект. Така че на деветнайсети септември 1985-та и тримата се явяват като свидетели на изслушването и дават своите показания пред сената с малката надежда, че ще променят нещо.
След речта Дий Снайдър е американска сензация. Той е тотална изненада. Никой не очаква от него да застане срещу сената и да успее да ги надвие в собствената им игра. Той и останалите музиканти остават моралните победители в тези заседания. Но всичко е на вятъра.
Това, което Дий, Франк Запа и Джон Денвър не знаят е, че една седмица преди да започнат изслушванията Асоциацията на звукозаписната индустрия в Америка вече е направила сделка с правителството, в която доброволно и без нужда от закон се съгласява да слага стикер върху всеки албум и компилация посочена от PMRC.
И докато Дий Снайдер изнася реч достойна за филм с Ал Пачино, албумите му вече се щамповат с „Parental advisory. Explicit content“ и от песните му се изрязват или цензурират думи, които са неподходящи за деца. След издаването на първите албуми със стикера, много от големите вериги спират да ги продават от страх, че ще бъдат съдени.
През тази година темата отново беше повдигната от няколко от популярните световни артисти, но без нинакъв успех. Да живее демокрацията.
