Има един сигурен знак, по който можем да разберем дали някой е на „ти“ с литературата. Ако сред десетте му любими романа е „Непосилната лекота на битието“ от Милан Кундера, значи читателят има възпитан висок литературен вкус.
Тази година се навършват 90 години от рождението на световноизвестния чешки писател. Несъмнено без неговото присъствие лицето на съвременната литература нямаше да бъде същото. И то не само заради знаковия му роман „Непосилната лекота на битието“, но и заради такива бисери като „Шегата“, „Празникът на незначителността“, „Смешни любови“, „Валс на раздяла“.
Един от най-добрите живи романисти не на шега се ражда на 1 април 1929 г. в Бърно, Чехия. Той е син на известния по това време пианист и преподавател по музикознание Лудвик Кундера. Милан е пленен от музиката, факт, който оказва по-късно влияние и на неговото творчество. Бъдещият писател, като повечето млади хора в страната, има леви убеждения и се присъединява през 1948 г. към комунистическата партия на Чехословакия. По-късно завършва Карловия университет, където учи литература и естетика. Не след дълго Милан е прехвърлен във Филмовия факултет на Академията за сценични изкуства в Прага. Там започва да преподава в курс по кино и писане на сценарии.
Непримиримият му нрав и чувството му за справедливост го правят обект на наблюдение от репресивния апарат в страната. Още през 1950 г. Кундера е изгонен от партия за „анти-комунистически дейности“. Младият писател става трън в очите властта, което довежда до неговото бягство във Франция през 1975. След 4 години чешкото му гражданството е отнето, а през 1981 г. Кундера става френски гражданин. Някои от неговите книги биват забранени в родината му, но този факт не успява да пречупи творческия му устрем.
В литературно отношение съдбата на писателя е също „неравна“. Младият Кундера пише предимно пиеси и есета, но прави и първите си опити като преводач. Авторите, които повлияват най-много при изграждането на стила му са Роберт Музил, Фридрих Ницше, Франц Кафка, Мартин Хайдегер, Мигел де Сервантес и Джовани Бокачо. В ранните романи на Кундера се срещат и политически коментари, които по-късно изчезват заменени от философските и екзистенциалните му търсения.
Големият му пробив в литературата настъпва след излизането на „Валс на раздяла“ (1976). Абсурдна комедия с лутащи се между живота и смъртта персонажи. Следва „Книга за смеха и забравата“ (1979) и ето, че търпението на многобройните читатели на Кундера, които чакат всяка следваща негова творба, бива възнаградено с шедьовъра „Непосилната лекота на битието“ (1984). Романът се базира на концепцията за вечно завръщане, развита от Ницше, според която едно събитие или същество е длъжно да се повтаря безкрайно в една безкрайна Вселена. Действието в книгата се развива предимно в Прага преди и след т.н. Пражка пролет от 1968 г. Травмите породени от този исторически период пряко рефлектират на главните герои и съдбите им. “Няма по-шумно и по-единодушно съгласие от простото съгласие с битието”, твърди самият Кундера.
„Непосилната лекота на битието“ отключва световната популярност за писателя. Той получава наградата „Ерусалим“ за Свободата на личността в обществото Държавната награда на Австрия, Чешката държавна литературна награда и наградата „Овидий“. В опит да обезвъзмезди наложеното му принудително изгнание, през ноември 2018 г. чешкият министър-председател Андрей Бабиш предложи възстановяването на гражданството на писателя – 40 години след като комунистическият режим в страната му го отнема.
Дори без своето гражданство, Кундера остава космополит, автор с ярък литературен почерк и ясна социална позиция. В България романите му продължават да се предават от ръка на ръка и да будят възхищението на читателите. По повод 90-годишнината от рождението на Милан Кундера, Чешкият център в София организира безплатни прожекции на филми заснети по творби на големия романист. Сред избраните заглавия са: „Животът е другаде“, „Аз, печалният бог“, „И няма да се смее никой“ и „Шегата“.
