Сред океана от съвременни артисти, стараещи се по всякакъв начин да бъдат забелязани, има и такива, които просто творят със собствен почерк. Произведенията на Калоян Илиев – Кокимото носят специфична индивидуалност, провокират публиката и я извеждат от зоната на комфорт.
Въпреки че живее във Варна, Калоян е космополит в идеите си, провокатор и човек притежаващ големи дози самоирония. В новия си проект „Морски пейзажи“ (SeaEscape), Кокимото за пореден път забавлявайки се ни кара да се замислим. Този път за основа на своите произведения е използвал навигационни карти на Хидрографската служба на Британското адмиралтейство.
„От 2009 година насам работя върху серия картини, които условно наричам „Морски пейзажи“. Играта на думи е похват, чрез който често си служа в работата. В наименованието на изложбата – Seaescape – между буквалното значение на думата за морски пейзаж (Seascape) вмъкнах буквата „е“, което измени значението ѝ на „Морско бягство (от действителността)“. Това бягство е символично и олицетворява освобождението ми от догмите на общоприетото за морски пейзаж“, споделя Кокимото.
Живееш във Варна, а с този си проект „бягаш от морето“. Към кого е намигването ти в заглавието?
Към маринизма и неговите представители, които преобладават по морето. От това което наричат морски пейзажи бягам, за да стигна неподозирани, дори за мен, ширини в жанра.
Кокимото и този път е главно действащо лице. Започна ли да те изненадва с годините? Става ли все по-непредвидим или успя да го опитомиш?
Дотолкова, доколкото съм го подчинил на волята си, е опитомен, но винаги ще си остане свободен от заобикалящите го ограничения.
Имаш 35 самостоятелни изложби зад гърба си. Откъде черпиш тази енергия, кой е твоят вечен двигател?
От общото информационно пространство, където има идеи за още много по толкова… В този смисъл, винаги ще си остана свързан с него и ще черпя на воля според потребностите си. Бройката отдавна не е важна. Фокусирам се върху извеждането на проектите ми, които са в постоянно развитие, до грандиозен финал, достоен за артист от световна величина – един ден надявам се да кажа – като мен. Все още се усъвършенствам, а количеството свършена работа е от определящо значение за развитието на всеки един от нас.
Разкажи ми повече за картите, които си използвал като основа на творбите си, изглеждат доста стари.
Стари са и добре направени. Това е едно от нещата, които ме стимулират да ги използвам. Качеството на много предмети от миналото е изключително, а днес, въпреки цялото ни развитие, са малко добре направените неща. Затова използвам миналото, за да създам едно по-добро и красиво бъдеще, което да отстоява на разрухата и безхаберието със силата си.
В дигиталната ера идва ли краят на материалните носители? Какво според теб е бъдещето на хартията и аналоговите мишини? Очаква ли ни пълна дигитализация?
След дигитализацията хартиените навигационни карти останаха непотребни, но от друга страна винаги ще се намери кой да продължи да ги цени и използва макар и не по предназначение. Нещата се развиват и в развитието си винаги старото се превръща в непотребно. За мен смисълът е в това да не се отрече, задраска и заличи миналото, а да се пази, цени и обгрижва. В следствие на естественото развитие на корабоплаването, в комбинация с моята нагласа към наследството ни, се появиха и интерпретациите ми по темата, наречени скромно и ясно „Морски пейзажи“.
Те ще увековечат навигационната карта не просто като инструмент, а и като произведение на печатната графика. Един ден и картините ще са отживелица и ще бъдат заменени с нещо ново и дано възпитаме повече отговорни личности, повече ценители, които да ги съхранят за поколенията, въпреки неизбежното ново.
През последните години в публичното пространство навлезе много изразът contemporary art. Спекулира ли се с това понятие? Има ли вероятност то да се превърне в клише и какво е нужно да притежава съвременното изкуство, за да въздейства?
Не вярвам в клишетата, още повече не вярвам на хората, които ги използват с уговорката, че са такива, застраховайки се да не би някой да ги обвини, че боравят с тях… И за любов и красота всички говорят, но възможно ли е това да е клише? Както с любовта, така и със съвременното изкуство се спекулира, но това не променя силата и въздействието им, въпреки че и двете много често изглеждат фалшиви и нереални. И да, много често са такива, но се надявам да не е за сметка на истинските!
