Дванайсет години. За дванайсет поредни години се провежда Sofia Pride. Честно казано съм изненадан, че се случва година след година, защото държавата ни не е мръднала на йота. Но за радост има хора, които си търсят щастието в страна, в която това не е позволено от конституцията и само преди два дни в национален ефир, журналист си позволи да попита човек, с различна от неговата сексуалност, дали според него живее в грях.
София Прайд, 2019г. /БГНЕС/
Мислех да пиша друг материал, исках да е позитивно и ведро, но явно не сме дорасли. И това е така, защото сме възпитавани по български държавен стандарт. Отгледани сме с изречения като „Не си играй с циганите“, „Аман от гейове по телевизията“, „Ако те видя с татус, си търси нови родители“ и това е само на повърхността. Голяма част от българите са отгледани с „Не!“ вместо с „Пробвай“. Тези, които не са, се пробват извън България, защото могат да са щастливи там.
Но има надежда. Светът се отваря и за радост имаме достъп до него. Имаме чужди примери, които, може би, ще успеят да резонират и у нас след време. Оставям изкуството, където донякъде вече е прието да си с друга сексуалност и отивам в политиката. В Европейския съюз, от който между другото сме част и ние, има три страни с държавни глави, които са гей. И ако си мислите, че Белгия, Ирландия и Люксембург са прекалено далече като манталитет и нямат допирна точка с нашите балкански ценности, то вижте Сърбия. Те нямат проблем с техния министър-председател, но нашите министри бързат да застанат зад контра шествията.
И тук стигаме до проблема. Той се синтезира в един въпрос, който се повтаря непрекъснато от хората, които не одобряват или не разбират протеста, а именно „Кой им пречи да правят, каквото искат?“. Естествено след тези изказвания идва заучената фраза: „Аз не си демонстрирам сексуалността, защо трябва те да го правят“. И отговорът е много прост и се корени в употребата на две думи – шествие и протест. Няма как да говорим за шествие, когато група от хора са потиснати от друга група от хора и не получават нормални условия за живот. София Прайд е естествена ответна реакция срещу обстоятелствата, в които едно малцинство е принудено да живее. Те имат правото да заявят недоволството си.
София Прайд, 2019г. /БГНЕС/
ЛГБТ общността е потъпквана, обиждана, слагана в клишета и гонена. Естествено, че ще протестира за равни права. Прайд не е шествие, протест е. И може да е странно, че хората танцуват, пеят и се радват на протест, но не го бъркайте с парад. Тези хора нямат обособени конституционни права. Допреди няколко десетилетия върху тях се гледаше като на психично болни и им се назначаваше терапия. Извършваше се сегрегация и съществуването им беше отричано. Това не означава, че те не съществуват. Затова има Прайд. Независимо дали ги харесвате или не, независимо дали ги подкрепяте или искате да ги няма, те ще се радват на улицата, защото имат правото да бъдат щастливи.
Надявам се следващата година вместо седем хиляди, да са петнайсет. Надявам се да видя как „Поход на семействата“ върви редом със София Прайд. Надявам се да се намери политик, който да застане зад правата на ЛГБТ обществото и най-накрая да живеем в нормална, свободомислеща държава.
