Няма да го захаросвам. Днес Принс щеше да да стане на шейсет и една години. Принс беше по-голям от света, в който живееше и след като той си отиде, не останаха великани по земята. Да, все още имаме Пол Макартни и Елтън Джон, но Принс беше от друга вселена, по-скоро от тази на Бауи и Фреди. Преди три години една легенда изчезна в пурпурен дим от земята и днес, на рождения ѝ ден, се сещаме за нея.
Принс е олицетворението на добрите вибрации. Ако той контролираше света, щяхме да живеем по-свободни и щастливи, отколкото някога сме били. И точно в този дух на връх рождения ден на Принс, ще ви напомня за него с една история, която е толкова невероятна, колкото беше и самият той. Защото не ми се иска да си го спомняме с болка и тежест, имаме си достатъчно от тях в ежедневието.
Price, Super bowl XLI, Маями 2007 /rolling stone/
През 2001-ва година Принс вече е извънземен. Зад гърба си има двадесет и два студийни албума и готви нов, който ще излезе в края на годината. Той вече си е сменял името няколко пъти като накрая се е спрял на символ, който изпраща до всички печатни и дигитални медии, за да могат да се обръщат както трябва към него.
През 2001-ва вече е спрял да взима екстази след последният лош трип, който забавя издаването на „The black album“ с цели седем години, защото по време на въздействието на наркотика е видял как този албум разваля света и отключва зла енергия.
През 2001-ва вече е уволнил няколко човека от концертния си екип, затова че са го гледали в очите. Вече е започнал известните си среднощни пижамени кинопрожекции със случайни хора от Минеаполис, в който запазва киносалон и прожектира любимите си филми.
С две думи, в началото на сегашното хилядолетие няма нещо, с което Принс да те изненада. Всички знаят ексцентричните му привички и маниери. Знаят, че той не може и не трябва да бъде контролиран. Знаят, че да се срещнеш с него е като да се срещнеш с полубожество.
Prince и Larry Graham, Ню Йорк, 2010г./getty/
Принс е една от малкото звезди, които карат останалите известни личности да се притесняват и да изпадат в транс, щом се докоснат до него. Той е идол на почти всички музиканти, които познаваме днес и никой не крие възхищението си от срещите си с него. Така че можете да си представите, какво е изпитала обикновена двойка от тихите, семейни квартали на Минеаполис, когато Принс и Лари Грахам почукват на предната им врата.
Година по-рано Принс и басистът му, с който стоят пред вратата, си говорят след един от концертите. Двамата са близки приятели и работят заедно от повече от петнайсет години. За тях няма теми табу и разнищват всичко, от което се интересуват. Този път става въпрос за религия. Лари е свидетел на Йехова и усърдно агитира Принс да се присъедини. Естествено е посрещнат със скептицизъм. Принс е един от най-разкрепостените в сексуално отношение артисти, съществували на тази земя и религията, в която оралният секс и хомосексуалността са забранени не прилягат на широкия мироглед на певеца.
Но малко по малко, в следващите няколко месеца, Лари успява да влезе под кожата на Принс и двамата все по-често обсъждат вярата на басиста. Стига се дотам, че през 2001-ва Принс се присъединява към култа.
Двойката отваря вратата и естествено ги кани да влязат. След кратка пауза, в която семейството се опитва да намери спокойствието, за да им предложи по чаша вода, Принс и Лари изваждат малки книги и брошури. Скоро става ясно, че Принс е там, за да се опита да убеди семейството да приеме вярата на Свидетелите на Йехова, към която самият той принадлежи. Получава отговор, че се намира в еврейски дом и няма смисъл да продължава. Въпреки това Принс и басистът му започват да четат текстове от книгите си и се опитват да започнат разговор за какво е еврейската вяра. След двайсетина минути двамата музиканти благодарят за времето и си тръгват. Това е единствената къща, на която двамата почукват в този ден. Те се качват в голям, черен джип и отпътуват на някъде, оставяйки еврейското семейство в ступор. Точно както и целият свят остана преди две години и половина.
Prince изпълнява „Purple rain“, 2007 /pulseradio/
