Много съм ентусиазиран! Винаги ме е вълнувала българската народна музика и съм особено очарован от гъдулката, очаквам с нетърпение тази среща. Знам, че оркестърът има дълга история, а музикантите са страхотни. Хубаво е също да отбележим, че за първи път понтийската лира ще бъде съпроводена от оркестър, тъй като по принцип тя е солов инструмент. За първи път си сътрудничим с диригента Димитър Христов и съм любопитен за резултата, който нямам съмнение, че ще е положителен.
Идвал съм често в България, а и съпругата ми е от Пловдив, харесват ми хората и българската природа, посещавал съм Балкана и Черно море. И отново за понтийската лира – дядо ми е емигрант от понтийския град Санта и се преселва в Гърция през 1922г. с размяната на населението. Израснал съм със звученето на понтийската лира и започнах да експериментирам с нея още когато бях на 8-9 години. Тя е проекция на тялото ми, чувствам я като свое призвание, влюбен съм в нея. Сигурен съм, че който дойде на концерта ще бъде заразен от моята радост когато свиря. Балканските народи имат много общи неща. Радваме се и тъгуваме по един и същи начин, имаме сходна кухня, може понякога да ни разделя езика или религията, но музиката ни обединява“.
Автор и преводач: Агапи Асприду
Хакан Гюнгьор – канун: “от мига, в който започвате да се вълнувате, музиката започва да звучи сама“
Г-н Хакан Гюнгьор, наред с други звезди от балканските страни и Оркестъра за народна музика на БНР, Вие сте част от големия проект на Българско Национално Радио носещо името „Ритъмът на Балканите”. Какво означава за Вас да бъдете част от такъв проект?
Народите, които населяваме Балканите имаме много общи черти в културата. Тъй като и моите деди са дошли от Солун, разбира се участието в такъв проект за мен преди всичко е извор на щастие. Въпреки че, преди това изпълнявах много пъти и по различни поводи балкански произведения, за пръв път ще участвам в такъв общобалкански проект. За мен едновременно ще бъде и опит и разбира се, ще ми достави радост, защото ще бъда сред толкова успешни музиканти и сред такава хубава музика. Аз заедно с Оркестъра за народна музика ще изпълня две произведения от османски композитори. Композициите, които донесох със себе си и чиито аранжимент преди това беше направен от българска страна (в случая аранжиментът е на Георги Андреев), са част от един много хубав музикален проект, от нещо много по-различно.
Г-н Гюнгьор, в концерта „Ритъмът на Балканите” участвате с много интересен музикален иструмент-канун. Всъщност кануна не е много познат като музикален инструмент тук. Според вас дали ще се хареса на българските публика?
Свирил съм в много проекти, с музиканти от различни страни и култури. Обиколил съм доста страни и съм работил със страхотни колеги. Например Кудси Ергюнер (известен турски музикант, свири на инструмента ней и изпълнява Суфи музика), Йо-Йо Ма, Жорди Савал, Рено Гарсиа-Фонс, Фазъл Сай (световноизвестен турски композитор и пианист). Мога да кажа, че в която и страна да отида – а аз съм обиколил света – и където съм свирил, винаги са харесвали музиката, която свиря. И без това канунът е един вълшебен инструмент, не може човек да не го хареса. Но разбира се, нека това слушателите и зрителите преценят. Канунът е един хубав инструмент, един различен инструмент. Затова с цялото си сърце се надявам, че ще го харесат.
Въпреки, че сте млад, имате много богата музикална биография: завършили сте две консерватории, едната ви специалност е „Композиция”. Водите и сте продуцент на едно музикално предаване в държавната телевизия ТРТ, продължавате да преподавате в Университета Халич, пишете и изпълнявате филмова музика, работите с най-известните поп певци като Таркан, Сезен Аксу и др. Затова Вие сте човекът, който може да отговори най-добре на следващия въпрос. Как младото поколиние може да се възпита в ценностите на музиката?
Може би трябва да започна от там, че баща ми е известен музикант и произхождам от музикално семейство. Затова моят пръв допир до музиката започна по естествен път. Още с проговарянето съм попитал баща си „А аз на кой иструмент ще свиря?”. Що то се отнася до това, какво трябва да препоръчам на младите, това се отнася и за хората, които обучават и възпитават младите. Преди всичко им препоръчвам да слушат хубава музика, да им се предлага хубава музика, защото ако им се предлага хубава, добра и качествена музика, то душата на младите ще прелее от хубава музика. По този начин и разумът ще се възвиси, то тогава той ще приема и ще прекарва през ситото хубавата музика. А ако те искат да творят и да създават хубава музика, то това е пътят. Затова им препоръчвам преди всичко да слушат добрите музиканти и тяхната хубава музика.
В момента държа в ръката си диска на големия музикант Недялко Недялков. Преди време сте участвали в записите на този диск. В последно време балканската музика, етномузиката завладява света. Къде се крие тайната, красотата на тази музика?
Да си призная, това е много труден въпрос. Според мен във всяка хубава етномузика се крие някаква тайна. Ако ме питате от гледна точка на музиката, то ритъмът, закачливостта, енергията на тази музика отличава балканската музика от останалите музики. Например за един музикант, който не е балкански или пък български музикант, изпълнението на тази музика е много трудно, защото ритмите следват едни след други, но когато човек се озове макар и за кратко време сред тази култура, то тогава започва да я изпълнява с удоволствие. Затова и аз се надявам, че ще партнирам добре на Оркестъра за народна музика на БНР и ще бъда на висотата на голямото майсторство на тези музиканти.
По време на репетицията заедно успяхме да прослушаме няколко мелодии в тяхно изпълнение. Какви мисли предизвика тази музика във Вас?
Тази музика не е чужда за нас. И аз като музикант проявявам голям интерес към останалите музики, обичам да ги слушам. Според мен всеки проект притежава своята красота, затова е важно тя да се улови. Сега съм сред нови хора и нова енергия. Всъщност музиката е обединение на енергията. Ако вие може да се включите в тази енергия, да бъдете част от нея, то тогава тази музика ви доставя удоволствие. Смятам, че по време на концерта ще бъда част от тази енергия. Много съм щастлив и развълнуван, а от мига, в който започвате да се вълнувате, музиката започва да звучи сама.
Като музикант, който свири на канун, да бъда част от този проект, за мен е извор на гордост. Аз ще се опитам хем с музиката си, хем като музикант да бъда част от другите музики. Може би това ме различава от останалите изпълнители на канун. Аз слушам всякаква музика и когато съм част от такъв проект, първо вниквам в тази музика, чиято част ще бъда и след това влагам цялата си енергия. Както всички хора са братя, така и музикалните инструменти са братя. Същото „ла”, същото „ре”, същото „ми”. Само вашият опит, вкус и разбиране дават характер на този музикален инструмент. И затова, защото съм и композитор, мисля, че намирам обща точка с останалите инструменти и по такъв начин ставам част от тази музика. Може би това е причината, поради която много световни музиканти да искат да работят и да работят с мен.
Автор и преводач: Шевкие Чакър
Оригиналните интервюта в тяхната цялост може да откриете в страниците на гръцки и на турски на Радио България
Kanun virtüözü Hakan Güngör Sofya“daki müzik severlerini büyüledi
Концертът е достъпен като видео в страницата на „Бинар″
