В страната има десетки литературни събития, но когато говорим за студентски конкурси, името е едно – Национален студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ в Шумен.
Вече 42 години този форум събира млади хора от цялата страна с афинитет към литературата. На тазгодишното издание участие взеха 49 студенти от 13 университета. Освен четенията и дискусиите, изкушените от словото млади автори имат възможност да опознаят околностите на Шумен да пишат от натура.
Какво още трябва да знаем за този набиращ все по-голяма популярност конкурс ще ни разкаже един от членовете на журито – писателят и колега журналист от Радио Шумен Антоний Димов.
Студентският литературен конкурс в Шумен има дълга история. Къде го поставяш като проява в литературната ни традиция? Какви паралели би направил с конкурсите „Веселин Ханчев“ и „Южна пролет“?
Може би тъкмо тези 3 конкурса са водещи през последните десетилетия в откриването и налагането на нови автори, в социализацията на съвременната литература също. Те обаче имат и съществени отлики. Националният студентски литературен конкурс „Боян Пенев“ е насочен към обучаващите се в университети поети, прозаици, публицисти и критици, което го прави специфично ориентиран към академичното и образователното начало.
Той е ангажиран с формирането на литературни компетенции у различни участници. Надявам се, че не само носителите на награди и издалите книга чрез конкурса имат полза от него. През форматите Писане от натура и Трубадурски поетически двубои, през дискусионните форми, през премиерите на книги, които съпътстват форума, всеки един от участниците има възможност да работи по своите практически или теоретични познания.
Конкурсът в Стара Загора е възрастово дефиниран и слага акцент на младежкото начало, тоест изключва по дефиниция хората над 35 години. Този в Хасково пък оценява излезли вече книги, тоест не е достъпен за автори, които не разполагат със самостоятелни издания.
И трите конкурса обаче са полезни за литературната среда, доколкото презентират съвременни автори пред четящата публика и рекламират поезия и проза с днешна дата. Не бих си позволил да ги йерархизирам, единствено отчитам разликите между тях.
Не мислиш ли, че само един студентски конкурс е твърде малко за цялата страна? Имат ли нужда студентите от повече такива форуми?
Въпросът навярно би могъл да бъде отнесен към ректорските ръководства на висшите учебни заведения, които имат хуманитарни специалности и евентуално имат интерес да развиват естетическата комуникация през литературата. През годините обаче съм се нагледал на случаи, в които съвременната литература не е обезателна ценност за академичните пространства, които предпочитат да затварят литературната ситуация единствено в историзацията на миналото.
Така се дава приоритет на изследването на отминали преди десетилетия или столетия литературни жанрове, форми, стилове и стилистики, а по представянията и четенията на некомерсиални автори ходят по 10-12 души, сред които често нито един университетски преподавател. По същество мисля, че липсва разбирането, че за литературното развитие на един автор е нужна грижа. Особено когато той е във възраст, в която се обучава и върви по пътя на постигане на образователните и научните степени.
Със сигурност се сещам за поне няколко висши учебни заведения, които имат бюджет, административен и човешки капацитет, а и опит, за да организират успешно национални и международни форуми, насочени към пишещите не само поезия и проза, но и драматургия, преводи, публицистика, критика. Апропо научни форуми за споделяне на студентска критика не липсват.
Парадоксално интересът у младите хора към критика е най-слаб, а се организират най-много конференции на национално ниво тъкмо за научни доклади в хуманитаристиката. Литературата като наука доминира над литературата като изкуство и някъде тук е обяснението за ниската й притегателна стойност за публиката.
Последните години около литературните конкурси имаше множество скандали, защо според теб се стигна до тях? Какво е нужно да се промени в конкурсите, за да не са повод за раздори?
Първо следва конкурсите да са напълно прозрачни. Статутите, условията за участие, сроковете, наградният фонд, съставът на журито трябва да бъдат безпределно ясни за участниците и публиката. Второ – да няма доминация на един или друг писателски съюз в журитата, присъждащи наградите. Трето – хората в журито да съзнават, че нямат право да уронват престижа на нито един участник, техен колега или на форума, от който са част. Също така е добре споровете да бъдат на естетическа, а не на лична, етическа или корпоративна основа.
Като цяло литературната среда има нужда от това, от което има дефицит и обществото ни – толерантност. Наместо търпимост и оценяване на ценността на различието, видяхме как един писателски съюз се опитва да срине имиджа на един писател. Както често става обаче, числото не носи повече истина от буквата. Когато и противопоставянията са мотивирани не от цифри, а от текстови оценки и анализи, ще има смисъл и в литературните конфликти. Засега са по-скоро антиреклама на литературата от типа на заглавието в пресата „поетеса съди побратим, нарекъл я девственица“.
До каква степен са субективни решенията на журито? Кои са главните критерии при оценка на творбите в Шуменския конкурс?
За мен валидна е тезата, че обективността е най-субективната илюзия. Наместо да влагаме ресурс да доказваме обективността си, е много по-добре да се взрем в основанията на своята субективност, която не изключва следването на критерии за оценка. Ницше някъде беше задал въпроса защо ни е да сме субективни, ако не за да бъдем оценъчни.
Оценката произхожда от осъзнатата субективност, не от предоверяването в обективизираните критерии за оценка. За мен водещи са оригиналността на текстовете, литературната компетентност, която авторът демонстрира в тях, стиловите и естетическите предизвикателства, които отправя, интелектуалните игри през литературното поле. Би могло да се добави и питането как авторът дефинира себе си в отношение на традицията, съвременността, другите изкуства, философията, психологията, социологията и т.н.
Какво мотивира съвременните млади хора да пишат? Променят ли се темите заедно с поколенията?
Различни неща, от котките, през котката на Шрьодингер, до любовта примерно. От историята, през политиката до социалното. От виртуалното, през физическото до екзистенциалното. А дали темите се променят с времето е отворен въпрос. Навярно първо трябва да сме сигурни за разчитането на пещерните рисунки и посланието им.
Какви препоръки би дал на начинаещите писатели?
Бих им признал, че ми е било интересно пишейки да бъркам по различни начини. И продължавам да го правя. Също, че грешките са част от играта, а литературата е тъкмо игра, колкото и сериозна да се опитват да я изкарат. Понякога е игра на смисъл, друг път на форма, на изненада, на криеница, на видимост, на власт, на знание. Не ми се ще да е игра на смърт.
Фотографии: Бояна Петрова
