Брад Мелдау е сред най-добрите пианисти на нашето време и може би най-добрият от своето поколление. На границата на двете хилядолетия триото му бе еталон, сравним с това на Кийт Джарет, а съвсем наскоро той ни предостави поредната творческа разработка върху първия композитор, свързан с импровизациите преди джаза – Йохан Себастиан Бах. Току-що Мелдау се появи в нова светлина – този път библейска – с албума си “Finding Gabriel”- става дума естествено за Архангел Гавраил.
Като същий Саваот, Брад насели всемира с вестители, бдящи зорко над земната гмеж. Композиции, пиано, всякакви клавишни, ксилофон, ударни, вокали – всичко това е Мелдау в няколко композиции, включително в пилотния сингъл – нещо относително ново в джаза – „О, Ефраим“. Но Мелдау далеч не е сам в начинанието си. Един от бившите му сайдмени, Марк Гилиана (ударни), Амброуз Акинмусири (тромпет) и круунърът Кърт Елинг са част от звездното му войнство.
Американски колеги намират посланията в албума анти-тръмпистки, за колегата от Франс Мюзик Алекс Дютил, това е продължение на търсенията на Кийт Джарет в „Спиритс“, където геният се изявява като мултиинструменталист. За мен албумът е поредното превъплъщение на един неконвенционален музикант след дуетите му с Пат Матини и скорошия му проект с Парижката Филхармония. На моменти – особено в горния клип, имам чувството, че гледам анимация за малки и пораснали деца по Светото писание в стил а ла Бах.
Началото ни води в Райската градина, където грехопадението е издухано в небесните тръби – любим атрибут на архангелите – преди финалните вокализи да ни направят свидетели на изгонването на Адам и Ева. В спокойните клавишни в интрото на следващото “Born in Trouble” постепенно се вплита хор – привидно примирен с отредената свише съдба. Електро-звучностите в третото парче, “Striving After Wind” са по-скоро нов атрибут в изразния арсенал на Мелдау. Аналоговите инструменти, включително разработката на Теремина (теревокс) ондулират хорала в странстванията му из селестиалните сфери.
Евангелистът Марко предшества най-странното парче в албума, “The Prophet is a Fool”, където библейският текст намира съвременен препрочит (Осия 9:7 „Тъй като вашите грехове са толкова много и вашата враждебност толкова голяма, пророкът се счита за глупак, вдъхновеният човек за маниак“). Както обобщава самият Мелдау в сайта си, „Библията е нещо като гид на съвременната епоха – дълъг кошмар или знак, водещ ни до определено познание, всичко зависи от прочита“. Определено, албумът също си заслужава да бъде „препрочитан“.
