Свикнали сме да слушаме джаз-лейдис да придават друго усещане като пеят песни, написани и записани от мъже. Не са рядкост момичетата от текстовете, превърнати в момчета – “The Boy From Ipanema” e първото, което ми идва на ум. Но обратните случаи се броят на пръсти. За целта е нужен специфичен тембър, подобен на този на Чет Бейкър – привидно крехък като стъкло, но достатъчно устойчив. По сходен начин любимката на Алмодовар Лус Касал определя гласа на неаполитанския автор и вокалист Джо Барбиери след гостуването си в един от проектите му.
В „Дуенде“ често звучат както авторските му парчета по Кавафис от „Cosmonauta da appartamento“, така и посветения му албум на Чет Бейкър с участието на дивата Стейси Кент. Току-що излезе и вторият му „трибют“ – към Били Холидей, 60 години след смъртта ѝ. “Dear Billie” е новата му авторска песен, освен началния инструментал и “Facendo I conti” от предишния му диск. Останалите заглавия свързваме повече или по-малко с Били.
Наистина, славата на Джо Барбиери като необикновен интерпретатор на големите дами от джаза и не само (Омара Портуондо е само една от тях) не е преувеличена. Финесът и вниманието към едва забележимия детайл са радост за слуха. Чувството за мярка е непогрешимо и именно то го предпазва от възможно преиграване в драматизма на “Don’t Explain – парчето, което Били прави след като мъжът с нея се връща през нощта след като отново е бил с друга.
Не на последно място идва лекотата на наполитанската канцонета, чийто принос в световното наследство е не по-малко значим от Great American Songbook.
Затова големите са големи – където и да ги сложиш, все са си на мястото.
