Много преди Бен Афлек да сложи край на всичко или Тим Бъртън да посегне към супергероите като жанр, много преди Кристофър Нолан да направи една от най-великите трилогии, в Америка се появява комикс, който можете да си закупите за 10 цента. Датата е първи май 1939-та. Светът е на прага на втората огромна война за последните двадесет и пет години, но по-важното нещо, което се случва е, че „National comics“ издават история с нов герой на име Batman.
Можете да отидете във всяка точка на света, да покажете на местните знака на прилепа и повече от вероятно е те да го разпознаят. Батман се е превърнал в повече от герой. Това е търговска марка, която до скоро беше ненадмината в киното. Само от филмите приходите са повече от 8 милиарда долара. Отделно има комикс, анимационни серии, сериали, играчки и какво ли още не със знака на Черният рицар. Едва ли това е имал предвид Боб Кейн, когато рисува прототипа за новия герой, поръчан му от централата.
В зародиш Батман не е нищо особено. Много късно, едва няколко години преди смъртта си, Боб Кейн си признава, че е взаимствал от герой от радио предаване на име „сянката“. Затова и първоначалната му визия за Батман е много семпла и дори наивна. Костюмът е червен, маската е просто домино, вместо наметало има две бутафорни крила… и Батман е рус.
Първоначалната идея за Батман, 1939 /oodon/
Има много турболенция в създаването на вече култовия герой. Боб никога не дава заслуженото на човека, който всъщност трансформира русото, налудничаво момче в Черният рицар. Това е Бил Фингер, архитектът зад целия свят, в който всяко малко момче иска да живее. Той маха косата, ботушите, червения клин и крилата. Слага черен костюм, наметало и маска. Но работата му не се изчерпва с това. Той измисля предисторията на героя, дава му плътност и цел, различна от тази на извънземния супергерой, появил се преди една година. Батман се превръща в проблемен мъж, движен от детските си травми, който има една цел – да отмъсти за убийството на родителите си.
Сега не звучи като много, но имайте предвид, че говорим за преди осемдесет години. И точно поради тази причина Батман не е успешен в самото начало. Хората трудно се идентифицират с изтормозения сирак, който пребива крадци в тъмните улички на Готам. Всичко се обръща през 40-та година, когато Фингер и Кейн правят първата от много последвали ревизии над героя. Те осъзнават, че Батман има повече потенциал от Супермен за развитие на история и започват да създават свят около него, който не го прави просто психопат с маска на прилеп, а необходимост за средата, в която живее. С други думи, в Готам идват Двуликият, Пингвинът, Жената Котка и най-вече – Жокерът.
През първите шест години от съществуването си Батман е използван за военна пропаганда, която цели да възпита американски ценности у децата и да повдигне морала им във военно време. Едва след края на Втората световна война, историята започва да се разгръща. За десет години индустрията се разраства с неузнаваеми темпове. Комиксите са това, което за нас бяха компютърните игри. И естествено, както с всичко, което децата не спират да правят, има хора, които са против него.
През 54-та Батман е на прага на самоубийство, не защото е в депресия, а защото целият жанр е пред разпад. Американският психиатър Фредрик Вертхам издава “Seduction of the innocent”, в която аргументира негативното въздействие на агресивните картини в комиксите. Той ги обвинява за агресията у децата, за ниската концентрация, дори твърди, че комиксите са причинители на астма, тъй като децата стоят вкъщи, вместо да играят навън. Но всичко това, преди повече от шестдесет години, звучи правдоподобно и американският сенат започва изслушвания и разпити.
Деца изхвърлят комикси, 50-те, САЩ. /blatner/
Стига се дотам, че налагат огромни регулации за комиските и графичното им съдържание. Създава се комисия, която преценява дали рисунките и историите са адекватни за детските умове и връщат всяко издание, ако не им допада. Естествено феновете на комикси намаляват драстично, защото качеството на историите е покъртително.
До края на шейсетте Батман и всичките му супер-приятели са принудени да живеят в света на посредственото. Те се бият с духове и извънземни, с измислени чудовища и нямат никакви човешки драми. Децата с астма от комикси израстват и се вижда, че не са станали убийци и психопати и нови изследвания водят до отпускане на каиша. Не че има значение вече, тъй като почти никой не купува комикси и вече се е стигнало до това:
В следващите десет години Батман е обновен за пореден път. Този път всичко наивно се изхвърля през прозореца. Брус Уейн става по-мистериозен, по-сериозен и по-тъмен. Оформя се визията, която познаваме и до днес. Това много се харесва на децата от педесетте, които вече отглеждат собственото си поколение и не ги е страх да им дават комикси. Осемдесетте отново връщат Батман в домовете на хората.
До такава степен алтър егото на Брус Уейн се превръща в мания, че Warner Brothers отделят десет години в подготовка на филмовата адаптация. Накратко: първо е трябвало да е комедийно като за Батман е спряган Бил Мъри, а за Робин – Еди Мърфи. После продуцентите умират, идват нови. Пишат се девет сценария. Уорнър подписват с Тим Бъртън. Той прави нови три сценария. Ролята минава през хора като Рей Лиота, Чарли Шийн, Мел Гъбсън, Пиърс Броснан, докато не стига до Майкъл Кийтън. Джак Никълсън се навива за шест милиона и така в края на 88-ма „Батман“ влиза в препродукция.
Всички знаем, какво става през 89-та. Не говоря за десети ноември, а за деветнайсти юни. Бъртън прави първия огромен филм по комикс и останалото е история. Малко е иронично, че Батман има „рожден ден“ в същата седмица, в която „Avengers: End game“ чупи рекорди в боксофисите по целия свят, но ако сме научили едно нещо за Батман в последните осемдесет години то това е, че той винаги намира начин да се върне.
