Легенда, приятелка на Фрида Кало и Диеаго Ривера, вярна до гроб на Фредерико Гарсия-Лорка и „годеница“ на Алмодовар (по собствените му думи) – именно той, използвал музиката ѝ в свои филми преди да я познава прави възможен концерта ѝ в парижката „Олимпия“. Дотогава Чавела не е пяла на подобно място. И винаги, до самия си край, е предпочитала да е сама.
Укротителка на 43000 литра текила в деветдесет и кусур годишното си земно битие и решена да издъхне на сцената след последни 20 бляскави години, последвали 20 сушави такива… Всичко това е Чавела, която се преоткрива на концерта в Мадрид в 1993 след като в Мексико вече са я смятали за отдавна мъртва:
Испанската обществена телевизия и радио проследяват и последните ѝ стъпки – в „Ресиденсия де естудиантес“ в Мадрид, където е последната ѝ среща с публика – неслучайно място, свързано с Лорка и литературните среди от 30-те. Песните ѝ ежедневно звучат в „Дуенде“, защото тя го носи в себе си. Все пак, Лорка го е сложил в единствено число и го е съотнесъл към истинското изкуство.
