Открих Патриша Барбър на саундчека в театъра във Витория (Гастеиц) два часа преди концерта на джаз-фестивала в 2000-та. Зад гърба си тя нямаше дори и десет годишна кариера. Не открих и характерното за други джаз-певици желание да се харесват на всяка цена. Сериозна, вглъбена, чак се запитах доколко ще бъде интересна на сцената. По същото време очарованието струеше от диви като Касандра Уилсън и Шърли Хорн, на върха на възродената си съвсем заслужено слава.
Нестандартността на Патриша или по-скоро бягството от сигурността бяха впечатляващи. Но не по-малко от обрания начин за привличане на вниманието. И най-вече от дълбочината на гласа и използването на тишината, което я доближаваше до любимата ми Шърли.
Сега, почти две десетилетия по-късно и плеяда интересни проекти, сред които в плейлиста обръщаме внимание на няколко, Патриша се завръща с „Higher“. Заглавната песен посвещава на майка си, а целият цикъл е изграден около вече експериментирани навлизания в класиката и оперното пеене. За Патриша е важно композициите да могат да бъдат импровизирани от джазмени и интерпретирани от оперни прими, като Рене Флеминг, а в конкретния случай, с лиричното сопрано Кетрин Вербянски.
Разбира се, флиртовете на Патриша с класиката в музиката, а и в литературата не са от вчера – ще ги откриете във втората част на плейлиста. Последният албум не е в спотифай и може да го слушате в Дуенде от осем вечерта в първия ден на страстната седмица. Последният албум не е в спотифай и може да го слушате в Дуенде от осем вечерта в първия ден на страстната седмица. „Опитвах се да се забавлявам, дори и в мрачните песни“ – признава за себе си Патриша. И да добавя към текста на Коул Портър „You’re the top“ стихче за поредния „връх на американската мечта“ – първоначално „Hill and Bill“ в плейлиста, докато в клипа по-долу Обама се римува с драма:
Доколко „Даунбийт” имат основание да я сравняват едновременно с Бил Евънс, Джони Мичъл и Жобим.
