Днес става една година, откакто един човек реши да напусне този свят завинаги. Той прекарва последните си три години в търсене на покой и в нощта на 20-ти април 2018 г. го намира. Фактът, че Авичи взима последния си дъх в държава, толкова далечна за него, е показател защо всъщност се стигна до там, че да се нареже с парчета от счупена бутилка.
Като много талантливи хора преди него, Авичи е феномен, открит прекалено рано. Много от информацията около смъртта му говори за здравословните му проблеми, прекаленото пиене и умората от безкрайните турнета. На 25 той е преминал през няколко остри панкреатита, няма нито апендикс, нито жлъчка и тялото му е прекалено изтощено за интензивния начин на живот, който води изпълнителят. Това е така, но големият проблем не е здравословен, поне не в този смисъл на думата. Авичи страда от генерализирана тревожност до края на живота си. Заболяване, което често се гледа като дребно и незначително, но има катастрофален ефект, когато имаш толкова много очаквания върху себе си.
Avicii в студиото си в Л.А., 2017г. /time/
Авичи е описван от всички, включително и от себе си, като работохолик. Той няма почивен ден, няма връзка с човек, който не е пряко или косвено свързан с кариерата му, няма живот извън работата и това е кошмарно. Започва турнетата си през 2008-а, когато е на осемнадесет и след няколко операции, стотици хиляди пропътувани километри и много физическа болка, причинена от заболяванията му и алкохола, той решава да спре. Минали са осем години. Направил е повече от хиляда участия по всички континенти на света. Издържа много хора и губи голяма част от тях дни, след като обявява, че няма да изпълнява на живо повече.
Решението е голямо и противно на очакванията му, той не получава подкрепа. Медиите го разкъсват, феновете също. Но това, което най-много боли, са личните взаимоотношения и разпадът им след като касата затваря. Отнема му повече от година, за да стъпи на крака и след много психотерапия и почивка обявява, че работи върху третия си албум. На хартия всичко е добре. Авичи е здрав и пълен с енергия, няма следи от депресивни състояния или тревожност. Животът е хубав, но същото може да се каже за последните дни на Робин Уилиамс и Честър от LP. Психическите разстройства са по-лоши, отколкото си представяме. Това е нещо, което не си отива и не те пита дали го искаш, или не. То е част от теб и е трудно да го приемеш.
Последният концерт на Avicii. Ибиза, 2016г. /edmtunes./
В крайна сметка Авичи иска да прави музика и това му дава смисъл. Звучи клиширано и за много хора е прекалено нефелно и далечно, но е така. Замислете се колко малко хора знаят какво искат да правят в живота си и колко малко всъщност успяват. Авичи е един от тях. Но когато любовта на живота ти се смеси с психическо разстройство, линиите започват да се размиват до момента, в който едното поглъща другото и смисълът от живота се замъглява.
Авичи е артист, признат от всички, които се занимават с електронна музика. Давид Гета, Тиесто и Боб Синклер са готови да предадат щафетата, но за жалост не се стига до там. Авичи слага край на тревожността си в дом на кралското семейство в Оман. На хиляди километри от дома си в Швеция и на светлинни години от щастието.
