Представете си един свят пълен с невероятно добре изпълнен дизайн на опаковки и салфетки, и списания, и плакати, и табели… абе всичко. Събуждаш се – дизайн… лягаш си – дизайн, всичко е по законите на красотата и всичко е минималистично и изчистенко, и въобще свят чудесен. Да, ама не… или поне не и тук. Успокоява ни мисълта “Е, то ако всичко е дизайн как ще открояваме хубаво от посредствено?” … и ще сте прави.
И точно на фона на посредственото се откроява новият филм на Уес Андрсън – Oстовът на кучетата (Isle of Dogs). Стопмоушън анимация за възрастни, но и за деца. Лично аз бих държал децата ми (един ден) да гледат това пред новата версия на Аладин. За мен ще е важно децата да попиват от това, което аз смятам за изкуство – като Лабиринт, Tekkonkinkreet, Akira… много са и може да напиша отделна статия само за тях. Идеята ми е, че всяко дете има право да избира, какво да гледа, в това число и хубави детски филми. На 5 годинки надали ще разбереш, колко е важна и грандиозна стопмоушън анимацията на Уес Андерсън, но за нас – порасналите деца, това е всичко, което може да искаме от съвременната анимация.
Невероятен детайл на околната среда, фигури изработени с много вкус и индивидуалност, изчистен графичен дизайн на дребните елементи и не на последно място подбор на цветове и светлина.
Но за идеалист и педант като Уес Андерсън да създадеш цял един свят, изграден с идеята да е перфектен до последната кофа боклук, не е утопия. Това не първият проект със стопмоушън, по който той работи. Fantastic Mr. Fox е едно старо негово дело, което още на времето беше спрягано като “ей, задължително да го гледаш”. Последният му игрален филм е базиран на същите стилистични устои (Гранд хотел „Будапеща“).
Няма да ви описвам сюжета, най-малкото, защото това не му е силата. Както в повечето си филми Уес Андерсън е визионер за света, в които той си живее, воден от нуждата да разказва семпли, смахнати истории за невероятни типажи с невероятни привички. Това му е силата. Отново детайлът. За Гранд хотел „Будапеща“ сам си е писал статиите в пропс вестници или писма, които участват в сцени. Елегантен елемент, който се появява за 2 секунди, но въпреки това той е длъжен да е верен и смислен независимо, че никой не би спрял на пауза “кадъра с вестника” и за да си каже “я да видим сега, какво пише”. А то наистина пише, пробвайте – знаете, къде е бутонът пауза.
Зад гласовете на главните персонажи стоят добре познатите Брайън Кранстън, Едуард Нортън, Бил Мъри, Джеф Голдблум, Франсис Макдорманд, Харви Кайтел, Скарлет Йохансон и Тилда Суинтън. Видно е, че режисьорът си има любимци, които ползва в последните години, ако следите кариерата му. Повечето от по-горе посочените играят и в Гранд хотел „Будапеща“.
Основна вина за прекрасния графичен дизайн във филма се дължи на Ерика Дорн (ericadorn.co.uk), която две години прекарва в създаването на графичния пропс за филма, заедно с помощта и на Ани Аткинс – дизайнерът на Гранд хотел „Будапеща“ – (www.annieatkins.com) и Чинами Нарикава (www.chinaminarikawa.com).
Това включва от табелката на шията на едно куче до шрифта използван за вградените титри по време на филма. Илюстрации, опаковки, чертежи, картини, светещи бутони, табелки, менюта… две години.
Заводи, фасади, планини от боклуци… изключително изпипаният свят се дължи на Пол Хард и Адам Щокхаузен заедно със своя екип. Околната среда или, така да кажем, основният патерн на целия филм изобилства от тази симетрична бъбривост на елементи, но това поражда нуждата на всеки две седмици да го гледаме наново.
Куклите са поверени на Анди Джент, който преди това е работил по Frankenweenie и Corpse Bride… логично и по Fantastic Mr. Fox.
Похватите за екшън сцените между кучетата, симетрията и десиметрията на кадровките, въздушните планове точно като в японска живопис… Всичко това + леките интерпретации: когато има предаване по телевизията, анимацията е двуизмерна с един контур… когато човешките персонажи говорят на японски няма основен превод… и ред други дребни детайли, които правят филмът естетически издържан.
Тази година филмът бе номиниран за Оскар за най-добър анимационен филм, но за жалост призът взе Спайдърмен, който споменах в предишната статия. Стисках палци „Isle of Dog“ да вземе приза, признавам си, не само заради различността му и високият вкус за детска анимация, ами и за това, че човекът с кафявия костюм до ден днешен не е печелил Оскар. А тук много заслужаваше.
Автор: Георги Панчев
