Когато ви въвеждахме в естетиката на „Олео филмс“, представяна в мултимедийната платформа на Френската обществена телевизия обърнахме внимание на цялостния продукт – от влизането в сградата (в случая – футуристичното „ателие“ на Жан Нувел) до детайлите в изпълнението на ансамбъла. В случая птиците на фона на синьото небе доста добре контрастираха с диригентската палка и струнните, призвани да подпомогнат шестте саксофона.
Франсетата са сред най-запалените – благодарение и на проектното финансиране – в трактовките на изкуството, оставено ни от писатели, архитекти и дори композитори. В случая имаме десетина композиции, известни и от версиите им на Чарли Паркър, в които не очаквайте голяма доза изненадващи импровизации или зашеметяващи сола. Колективният характер на начинанието дава друг възможен поглед върху уникалността на иконоборец като Паркър.
Концерт, който е колкото за гледане, толкова и за слушане, но най-вече за размисъл.
И да не забравяме, че априлският Париж е част от оригиналните два албума на Паркър с класически струнни отпреди седемдесетина години.
