Едва ли е случайно, че фламенкото е облъхвано от горещите южни ветрове, известни като калима или сироко. Второто име е взето от Пако де Лусия за един от албумите му. Малко по-късно друг приятел-китарист, гостувалият ни и на Джаzz+ фестивал Херардо Нуньес кръщава „Калима“ своя композиция, даваща име на поредния му проект, с който придобива и международна известност под името “Jazzpaña II”.
Местата, където духа вятъра – Тарифа, Кадис, Ла Бароса, също присъстват като имена на пиеси от тези, а и от други албуми със сходни заглавия – „Южни ветрове“, „Фламенко-ветрове“.
Последното заглавие (в две части) е и игра на думи на Хорхе Пардо – безспорно най-добрият в секция „духови“ (на испански, френски и английски – букв. „ветрови“).
Плейлистът акцентира върху фламенко-израженията (няколко алегриас). Като намигване върху изпетите от Брел северни ветрове, които брулят „равната (му) страна“ е финалът ни от Канарските острови. И на Лансароте, и на Фуертевентура северният вятър е сред предизвикателствата за сърфистите, а в нашия случай – и за тимплето на Хосе Антонио Рамос. Преди да си отиде от този свят, той бе споменал, че северните ветрове за него са всички музикални влияния на различните култури, сред чийто ураган се чувства щастлив.
