Днес, преди двадесет и пет години, Кърт Кобейн умира от фатален изстрел в главата с пушка, която е купил седмица по-рано. На 5 април 94-та той слага край на живота си и няма да бъде намерен в следващите три дни. Кърт ще се превърне в икона, до голяма степен, защото е мъртъв. В последите шест месеца той не е човек, а ходеща кофа за боклук. Същество, което е изпуснало юздите на живота си и няма никакъв интерес да се върне в правия път. За някои той е неразбран гений и талант, който се ражда веднъж на поколение, за други е просто наркоман с дарба за маркетинг. Каквото и да е, вече го няма.
На 30 март Кобейн е в Сиатъл. Градът, който му дава сцена и повод да не свърши живота си още като тийнеджър. Той е на двадесет и седем и си купува пушка от местен магазин в „лошата“ част на града. За всеки, който е чувал нещо за него тук, трябва да стане ясно, че иска да се самоубие. Въпросът не е как, а защо.
Зимната градина, където е намерено тялото на Кърт. /NME/
Като всяка голяма рок звезда, Кобейн няма лесно и спокойно детство. Той е чувствителен и антисоциален. Предпочита да се крие в собствената си сянка, вместо да създава конфликти. Той не се сприятелява лесно и твърди, че никога не е имал нужда от приятели. Дали е така, никой не може да каже. Но е ясно, че малкият Кърт е странно дете, което или ще свърши в затвора или ще постигне нещо голямо в живота си. Расте в Абърдийн, Вашингтон, нeдалеч от Сиатъл. Този малък град перфектно очертава двата му варианта. Центърът на Абърдийн е пълен с “white trash” хора, които не познават друг живот освен този от ден за ден, докато по хълмовете в периферията на града има имения, всяко от които струва повече от всички животи в долината под тях. Няма нужда да ви казвам, че Кобейн не расте в имение. Майка му е сервитьорка, а баща му автомонтьор. Нагледал се е на всичко, което може да се види от такива родители. Но въпреки това описва детството си като хубаво и весело до деветата си година.
Тогава родителите му се развеждат. Кобейн изпитва срам от тях. Както самият той по-късно казва „Чувствах се толкова засрамен… Отчаяно исках класическо семейство“. Кърт започва да живее живота на дете с разведени родители. Всяка седмица при един от двамата, без никаква сигурност и стабилност. Това рефлектира върху самочувствието му, което и без това не е никак голямо. Той се превръща в странното дете в училище и е подиграван от повечето си съученици до степен, в която той става агресор и започва да тормози децата около себе си.
Училищна снимка на Кърт Кобейн, 70-те години. /pinterest/
Това кара баща му да го даде на приемни родители. Кобейн попада в другата крайност – тежко християнски дом. С времето се научава да ходи на църква и дори му харесва. Едва ли заради религията, по-скоро стабилността на приемните му родители му дават надежда. В този дом Кобейн започва да свири на електрическа китара и да става все по-добър. Естествено с настъпването на пубертета Кърт слуша повече хормоните си, отколкото разума си и започва бунт срещу Бог и новото си семейство. Той се връща при майка си, която по това време е в много лоша връзка с мъж, който я бие.
Две седмици преди края на гимназията става ясно, че Кобейн няма да може да завърши, защото няма достатъчно кредити. Майка му му дава два варианта, или поне такава е легендата. Или да си намери работа, или да се изнесе. Въпреки, че е прието вината за тийнейджърските страдания да пада върху майка му, няколко човека, които са били близо до събитията, разказват за незаинтересоваността на Кобейн. Той просто се е носил по течението, без да осъзнава последствията от решенията си. Дали от тийнейджърски инат или зловещ ултиматум, Кобейн остава на улица за известно време. Той спи при познати, в библиотеката или в местната болница, където се преструва, че чака болен роднина в чакалнята.
И ако това не ви стига за самоубийство, някъде по това време идват метъл концертите и хероина. Годината е 87-ма. Следващите седем са откраднато време за Кобейн.
Кърт и Кортни 1992. /rockandrollarmy/
Няма да ви занимавам с музикалната му кариера и начина, по който се изстрелва до върха на класациите. Някъде след първия албум на групата, преди още да са станали известни, той се запознава с млада и алтернативна рокаджийка, която ще съкрати срока му на годност. Къртни Лав и Кърт Кобейн са направени един за друг. Това казват всички, които са били около тях по онова време и вероятно са казвали истината. Двама наркомани, които се мислят за неразбрани гении. Те хранят взаимно зависимостите си и се влачат един друг към пропастта.
По стечение на обстоятелствата (няколко добри текста и няколко откраднати мелодии) Нирвана стават групата на поколението Х, а Кобейн се превръща в гласа му. Това още повече засилва илюзията му и го прави по-безотговорен и изтормозен отвсякога. Тук някъде започва да се ражда легендата за Кобейн. Той дава вид, че не иска славата и феновете му имат чувството, че е там насила. Това, разбира се, е далеч от истината, както ще потвърдят останалите членове на Нирвана след смъртта му. Всеки си има индивидуалност и изглежда, че Кобейн е намерил перфектната роля за публиката си.
Славата не е проблемът на Кобейн. Всичко останало от по-горе е. Почти година преди да се застреля в главата си, той прави опит за самоубийство със свръх доза хероин. Кортни го спасява. И тогава нещо се чупи в нея. Тя започва да прави опити да се изчисти, защото вече е майка и не иска да умре преди детето си. За Кърт нещата стоят по друг начин. След опита му за самоубийство той не променя нищо в лайфстайла си. Това започва да рови почвата между него и Кортни и девет месеца по-късно вече има пропаст помежду им.
Кобейн и дъщеря му – Франсез Баан Кобейн, 1993 /reddit/
Десет дни преди да бъде намерен мъртъв в зимната си градина, близките хора на Кобейн му правят интервенция. Те настояват Кърт да спре да друса и да влезе в клиника, където да лекува зависимостта си. Отгоре на всичко Кортни му поставя ултиматум – или спира с хероина или няма да вижда повече дъщеря си. Ако ултиматумът на майка му е истина, това няма как да не е върнало стари спомени в почти изпиления мозък на грънч иконата. Два дни по-късно той купува пушката си и отива в L.А., за да се лекува. Това продължава един ден. На 01.04.94 Кърт Кобейн бяга от клиниката и хваща първия полет обратно към Сиатъл. Никой не знае, какво е ставало през следващите пет дни и до ден днешен се водят дебати дали е търсил смисъла на живота или просто се е бодял в хотелска стая.
Но така или иначе, днес преди 25 години Кърт Кобейн слага край на живота си и се превръща в това, което винаги е искал да бъде – неразбран гений.
/npr/
