Още при първата ни среща в София, всички се загледахме в червено-белите гривни по ръцете на Роберто Фонсека. Кубинският пианист също бе учуден, че и ние в началото на март се окичваме по същия начин. Явно не бе очаквал и тук да намери следовници на йоруба-традициите, известни в Куба като сантерия и най-вече в съжителството им с православието. Разбира се, знаехме парчета като „Вива Чанго“ и „Бабалу“, но не бяхме навлизали в подробности като време на инициацията например.
В последната част на трилогията ни за музикалните проявления в кубинската и бразилската музика на сантерията (кандомблето) започваме с женствената Очун/Ошум, богиня на сладката вода и любима на първия ни герой, война Чанго/Шанго. Омар Соса и Илян Канисарес ѝ посвещават цял албум – „Вода“, с който започваме – този път Чучо Валдес, Селия Крус и бразилските ѝ вариации следват. Не трябва да се учудваме, че още един популярен войн, Огун, е сред любовниците на Очун – боса-диви като Джойси, Клара Морено и Мария Бетаня също си падат по него. Мария не е безразлична и към божеството на бурите – Янса (Оя), а Бебел Жилберто – към това на вулканите, Аганжу.
Здравето и лечителят на заразните болести Бабалу Айе, логично по тропиците, са сред най-почитаните още от времето на Ернесто Лекуона. Съответстващата в Бразилия фигура на Омолу има сравнително по-малко музикални посвещения и те са предимно в еднообразен ритъм, като приятно изключение са мелодичните саксофонни сола на Алабе КетуДжаз с небезизвестния флейтист Карлос Малта.
Финалът е с няколко знакови бразилски парчета, където са упоменати повечето от божествата – „Батукада“ и „Баиа“. Едно от малкото африкански имена, вярно развиващо традициите е Анжелик Киджо – в случая предпочитаме нейните „ориша“ да подготвят финала, който ни връща към началото – “7 rayos” (другото име на Чанго) и неговият „проповедник“ на Земята (дори с гласа на поета Николас Гилен) – Роберто Фонсека.
