Живеем в държава, в която да си хомосексуалист е грешно, да ходиш на психолог означава, че не си в ред, да удряш децата си е нормално и да си мълчиш, когато някой те тормози е естествено. Възпитавани сме с фрази от типа на „стегни се“, „спри да ревеш“, „ще ядеш шамари“ и „стига си се лигавил/а“ – това са само леките неща. Тези, които ти се повтарят всеки ден.
При нас не се говори за емоции и чувства. Питайте баща ви „как е“. Шансовете да ви отговори с нещо различно от „добре съм“ са почти нулеви. Не защото е темерут, а защото така е възпитан. В нашите ширини не се говори за чувства и страхове. Тук все още се обиждаме с „педераст“. Ясно е, че скоро няма да се променят нещата, ясно е, че домашният тормоз ще продължава, ясно е, че няма да има сериозен диалог за психическото здраве на младите хора, за възпитанието на децата или за сексуалната толерантност. Но, моля ви, пазете си децата.
В България за първото тримесечие на миналата година са постъпили 12 преписки за сексуално насилие над деца. Това е официалният номер. Не се заблуждавайте! За всеки регистриран случай има поне пет НЕказани. Защото при нас не се говори за това.
Майкъл Джаксън и Джеймс Сейфчък /rolingstone/
Ще говоря за „Leaving Neverland“. Това е положението. Ако очаквате в текста да осъждам или защитавам Майкъл Джаксън, ако си мислите, че ще вземете страна и ще можете да приемете или отхвърлите позицията ми, отсега ви казвам, че това няма да се случи. Майкъл Джаксън е мъртъв. Не става въпрос за него.
Документалният филм е едностранен, няма контрапункт през гледната точка на звездата. Това е така, но това не би трябвало да е довод за хората, които защитават Майкъл. Дебатът е сбъркан генерално. Много лесно и малко след премиерата всичко се обърна към това дали трябва да му слушаме музиката и трябва ли да бъде изтрит от историята. Забравете за това чудовище или светец, той не е между живите. Дали сте скептици или фанатици – няма никакво значение.
Педофилията съществува. Едно на всеки шест момчета в САЩ е жертва на сексуално насилие в една или друга форма. Това не е добре. „Leaving Neverland“ не е за това дали е виновен или невинен Майкъл. Гледайте на филма като на изследване на психиката на хора сблъсквали се с такъв проблем, защото последствията са чудовищни. И докато в западните държави все пак има диалог, при нас това е табу. Истината е, че всеки от нас познава някой, който е бил сексуално насилван.
Сексуалните хищници са изкусни манипулатори. Не си представяйте странно изглеждащи, заплашителни хора. Колкото и лошо да звучи, те търсят компанията на деца и няма как да ги достигнат, ако се държат като лоши, неприветливи хора. Те са методични и добродушни. В повечето случаи са душата на компанията и лесно правят контакт с всички около тях. Те дават вид на добри, услужливи хора и в повечето случаи наистина са такива, но това не им пречи да са чудовища.
Д-р Елизабет Леглик и нейна дипломантка по клинична психология в колежа по криминология “John Jay” в Ню Йорк правят изследване на поведението на сексуалните хищници. В тяхното изследване те посочват няколко точки на „подготвяне“ на жертвата:
1. Специално внимание, екскурзии и подаръци.
2. Изолация на детето от обикалящата го среда.
3. Попълване на нуждите на детето и семейството, било то материални или емоционални.
4. Третиране на детето като по-голямо. Това кара жертвата да се чувства значима.
5. Постепенно премахване на физическата граница и скъсяване на дистанцията.
6. Обучаване в пазене на обща тайна и взаимно доверие.
Всичко това фигурира в разказите на Уейд Родсън и Джеймс Сейфчък. Знам, че за ушите на скептиците детайлите и разказите на мъжете във филма не означават нищо. Да, и Уейд, и Джеймс променят историите си в последните десет години. Факт е. Но също така е факт, че и двамата са психически нестабилни в последните 20 години. Това е важното и плашещото. Тези мъже имат синове. Надявам се всичко да е манипулация и да става въпрос за пари (въпреки, че нито един от двамата не взима хонорар за филма и не търси нищо от семейството на Майкъл), защото ако е истина, тези деца ще трябва да живеят с ужасяващия опит на бащите си.
Майкъл Джаксън и Уейд Родсън /HBO/
Филмът си свърши работата. Започна да се говори. В момента „клюките“ са в грешната посока, но рано или късно, ще бъдат забравени и ще се стигне до същественото. А то е, какво можем да направим като общество, за да съхраним децата си неопетнени. „Leaving Neverland“ е за това, да провокира мисълта на хората и да осъзнаят, че в обществото ни има сексуални хищници. Как това може да стане по-добре, освен с най-голямата звезда на миналия век?
Никой не знае със сигурност, какво се е случвало в заключените стаи между Майкъл и децата, с които е споделял леглото си, освен присъстващите в стаята. Не се подвеждайте, това не е от тези ситуации, в които всеки си има своята истина. Ако действително се е случило нещо нередно в стаите, то тогава истината е само една и като филма е много едностранна.
За успокоението на всички фенове, не се тревожете, това все пак е Майкъл Джаксън. Целият му живот бе обсипан със слухове и скандали. И въпреки всичко се оправи. И сега, ще се оправи. Дайте му време и всичко около него, ще отшуми. Но нека това, че нападат любимия ви артист, не се превърне в отхвърляне на жертвите на сексуален тормоз.
Протест срещу обвиненията в „Leaving Neverland“, Лондон 2019 /variety/
Няма как да скрием факта, че живеем в присъствието на психопати, но поне можем да се информираме и да бъдем адекватни, когато има нужда да се направи нещо за вашето или което и да е дете. Винаги имайте едно наум, защото последствията няма да свършат само с жертвите. Това се отразява на децата им, внуците им и всички останали по веригата. Не бива да се стига до там. Ако искаме някога да напуснем „Neverland“, ще трябва да се научим да говорим за неудобни неща.
