Примерите, за незрящи артисти в музикалната история, са не един и два. Достатъчно е да споменем само Рей Чарлз, Стиви Уондър и Анреа Бочели, за да стане ясно, че гениалността не е въпрос на физическо, а на духовно състояние. Какво обаче се случва с незрящите в нашата страна? Имат ли равен старт, когато решат да се занимават с изкуство или все още биват подценявани. Въпроси, решението на които, зависи от всички нас и не на последно място – от толерантността ни.
Едно българско рок училище показа, как можем да подадем ръка на незрящите, реализирайки проекта „Виждам чрез музика“. Хиляди му гласуваха доверие и го подкрепиха. И ето чудото се случи – конкурса „Промяната“ за социални предприемачи той стана победител . Боян Симеонов е един от двигателите на това благородно начинание, но нека разберем от самия него повече за инициативата.
Как възникна идеята за „Виждам чрез музика“? Ползвате ли опита на подобни чужди програми или е изцяло ваша разработка?
Мисията на училището ни е да прави музикалното образование по-достъпно. Постоянно търсим начини да реализираме нови стипендиантски програми и възможности за ученици. Идеята за „Виждам чрез музика“ дойде преди около година, когато на един от нашите концерти осъзнахме прогреса и колко е важна музиката за една от нашите незрящи ученички – Петра. Решихме да помислим как можем да развием всичко това в адаптирана и структурирана програма за различните инструменти и музикални софтуери. Основно използваме идеи и методики от програми от чужбина. Не се стремим да откриваме топлата вода.
Нужно ли е специално обучение на учителите, за да преподават по програмата?
Да, имаме и предвидено такова. Основно е насочено към подхода, отношението и този тип аспекти от обучението.
Какви са твоите наблюдения за проблемите на незрящите хора в страната? Чувства ли се все още тяхната социална изолация?
Истината е, че не съм специалист по темата и не искам да се изказвам генерално за незрящите хора в страната. В училището сме наясно обаче колко е ключова и важна музиката за тях. И колко им помага да се котират в обществото и да се чувстват по-витална част от света, в който живеят. Вярвам, че това да ги стимулираме да учат повече музика е важна стъпка напред.
Липсва ли им кураж за музикални изяви? Как успявате да им вдъхнете надежда?
Като не ги капсулираме и разделяме на зрящи-незрящи. Кураж им липсва, но и кураж се изгражда. На последния ни концерт, Петра, за която вече споменах, пя Ейми Уайнхаус и зад нея имаше музиканти, които нямат увредено зрение. Тази равнопоставеност е ключова за изграждането на кураж и увереност.
Как се открихте с Петра и какво ти донесе общуването с нея?
Нейният баща дойде да я запише на уроци по пеене в училището, а оттам тя не спира да се развива и да се чувства по-уверена на сцена. Абсолютно вдъхновение да се замислим за това, че всеки трябва да има пред себе си възможността да учи музика, ако иска да го прави.
Проектът включва стипендиантска програма за 6-месечно обучение. Към кого е насочена тя?
Наясно сме, че има много незрящи деца от домове или семейства с ниски доходи. Идеята ни е да няма бариери за никого и ако някой наистина е мотивиран и иска да учи музикален инструмент – ние искаме да му дадем тази възможност.
Победители сте на конкурса за социални предприемачи „Промяната“. Събуди ли обществен интерес „Виждам чрез музика“? Какво би казал на всички, за които незрящите са хора с по-малко способности?
Да, със сигурност успяхме да събудим доста голям интерес към проекта и неговата концепция. За щастие – ние видяхме много положителни хора и подкрепа в него. Какво бих казал на тези, за които незрящите са по-неспособни? Да си пуснат Рей Чарлз и да затворят очите си за малко.
