Друго си е фолклорът на островите и полуостровите. Отдавна са си в джаза. Ритмичните им особености са благодатно поле за импровизации наравно с изконните африкански такива от зората на джаза. Или пък индийските маками от епохата на фрий-джаза и фюжъна от 70-те. Дори и хладните скандинавски пейзажи са не по-малко тонизиращи, особено след ню-джаза от границата между двете хилядолетия.
С какво може да ни изненада един спокоен като равнините си фолклор на страни като Чехия, Унгария, Полша? Последните продукции на Ана-Мария Йопек с Бранфорд Марсалис и Мино Синелу, но и на дуото Мирослав Витуш – Емил Виклицки са само повод да се върнем и към посредствения чрез творчеството на Лист и Шопен фолклор. (Да напомням ли общото, макар и в различни периоди, минало на Синелу и Витуш, известно и като „Уедър Рипорт“?) Естествено, в плейлиста включваме само джазовия прочит на романтиците.
Любовните мечти на Лист още от средата на петдесетте са част от джаз-репертоара на Ърл Бостик, а с навлизането на боса-новата – и в този на Айк Квебек. Първата им известна джаз-версия е на Джанго Рейнар (Райнхард, както го знаят някои) от 1937. В по-ново време (2016), доста по-свободна трактовка на темата прави триото на Енрико Пиеранунци, Диего Ембер и Андре Чекарели.
Шопен е още по-разработван от джазмени от цял свят. Кубинският пианист Пепе Риверо преди години представи на едно от първите издания на Clazz – фестивалът за континентална и латино музика в Мадрид програмата си върху полонези и болерос, като в последните си албуми включва и ноктюрни. Преди него подобни упражнения правят доста джазмени, от Мал Уолдрън и Маккой Тайнър (същият прелюд се свири и от саксофониста Джошуа Редман), през Чучо Валдес и Питър Бийтс, до триото на Джон ди Мартино.
Боса-китаристите също посвещават слушателите си в Шопен – тук сме включили Лауриндо Алмейда, защото Баден Пауел не е в спотифай. В доста от своите албуми, холандците от European Jazz Trio се позовават на Шопен, както и наскоро гостувалия ни с триото си италианец Лело Петрарка.
Финалът е с две цитирания на Шопен като шориньо и като фламенко от майстори в съответните жанрове като Шико Буарке и „Фламенко джаз компани“. Или както се пееше в хита на Газебо от 80-те, „I Like Chopin“!
