Предишният ни плейлист завърши с Пучини, чиято „Тоска“ вдъхновява не само джазмени като Данило Реа и Флавио Болтро. Макар и непряко, влиянието на „E lucevan le stelle” минава и до Лучо Дала, но през изпълнението от 1904 на Карузо. Естествено, в посветения му от Дала хит „Карузо“ е взет само незначителен мотив в интрото и авторът избягва да споменава арията сред своите източници за вдъхновение. Достатъчно е, че почти две десетилетия по-късно пише операта „Тоска – отчаяната любов“, където в някои от ариите забелязваме самоцитиране на „Карузо“.
Още в средата на 20-те американският джазмен Ал Джонсън доста смело „цитира“ „E lucevan le stelle” в парчето си „Авалон“. Това им коства ни повече, ни по-малко 25 000 долара, което за онова време не е била незначителна сума. Затова Дала внимава в картинката. Достатъчно му е, че една вечер през 1986, след повреда на лодката си, отсяда в апартамента на Карузо в хотел „Витория“ в Соренто.
65 години след него пианото е същото, а собствениците на хотела му разказват за последните дни на тенора. Момичето, за което става дума в песента е една от ученичките му по пеене и негова последна любов. Дала не крие, че и в текста, и в мелодията има влияние наполитанската канцонета от 30-те „Dicitencello vuje”. И за да е градската легенда още по-убедителна, Дала цитира и името на бармана, чиято леля е била камериерка на Карузо.
За мнозина незапознати с историята, песента във версията на Павароти звучи като италианска оперна класика. И в това далеч не е сама в обществените представи. Отново благодарение на тримата тенори, подобна е съдбата на „Фуникули фуникула“ – рекламната песничка за зъбчатата железница в Неапол, водеща до кратера на Везувий. Местен журналист е авторът на текста на неаполитански диалект. Песничката има успех, надминал този на самата железница, разрушена при едно от поредните изригвания на вулкана.
Двайсет години след премиерното ѝ представяне (1880), вече е адаптирана на литературен италиански, но днес може да се чуе често и в оригинал. Една от първите ѝ оркестрации е на Римски-Корсаков („Канцоне наполитана“), а малко след пътуването си в Италия, когато я чува, Рихард Щраус я включва в една от симфоничните си поеми.
И ако си задавате въпроса дали Карузо е пял и „Фуникули фуникула“, отговорът е „да“, но… Не Енрико, а Аарон, който не му е роднина, въпреки, че изпълнява в Бродуей ролята на друг голям италиански тенор, Марио Ланца. При Дала отговорът е също положителен, а танцът му с маймунката в черно-белия клип по-горе е доста многозначителен.
В плейлиста намирате и две испански версии на „Карузо“ – дует на Дала с любимката Ана Белен и превръщането на песента в танго с Диего ел Сигала. Джаз-вариантите са предимно минималистични – гласните струни на Петра Магони и контрабасните такива на Феручо Спинети. И разбира се, тромпетът на Паоло Фрезу. Те волио бене асаи…
