“People never get the flowers while they can still smell them.”.
Изобщо не искам да спазвам поговорката, затова днес ще четете за един титан в поп културата, който не се облича в кожени панталони, не носи ланци и не си тупира косата, но въпреки това прави толкова за шоубизнеса, че чак ми е неудобно. Става въпрос за един висок, гърчав, рижав мъж с разстояние между зъбите и грозни вратовръзки.
Сигурно обичате да гледате “carpool karaoke”, сигурно обичате да гледате как родителите лъжат децата си, че са изяли сладките им за Хелоуин, сигурно обичате да гледате как Раян Рейнолдс и Джими Фалън си чупят сурови яйца по главите. Но също така е сигурно, че без Дейвид Летерман нищо от това нямаше да е възможно. Това, което трябва да знаете за него, е, че до преди Дейвид късната телевизия се е свежда до бюро, диван и водещ. Всичко е стерилно и издържано – монолог, първи гост, втори гост, монолог и лека нощ. Джони Карсън павира пътя, който Летерман ще разбие с пневматичен чук.
Летерман на гости на Карсън, 1981г. /Time/
В 00:30 часа на 01.02.1982 г., преди тридесет и седем години, Дейвид Летерман излиза пред камерите в студио “6A” на “NBC” и за първи път казва „Добре дошли в шоуто“. Така се започва историческата кариера на Летерман в късните слотове на американската телевизия. За няколко години той ще настигне ментора си, който върви един час преди него по същата програма, а след още няколко дори ще го задмине. Но засега Летерман се държи на косъм.
Първото предаване на Летерман, Ню Йорк 1982.
Седемдесетте в САЩ, относно вечерно развлечение, донякъде приличат на България днес. Има две телевизии, по едната е Джони Карсън, а другата не може да намери с какво да го парира. По това време вече Карсън е изкуфял старец, на когото не му се занимава. Има повече пари отколкото може да похарчи и просто чака телевизията да го изгони. Познато ли ви е?
Карсън е легенда, не ме разбирайте погрешно, но неговият вид изчезна. Ерата, в която водещите трябва да спазват дистанция с гостите си и публиката, в която не можеш да се излагаш пред милиони хора, в която пазиш някакво приличие и не нарушаваш четвъртата стена, тази ера си отиде с Джони Карсън. Защото той е майсторът точно на това и е ясно, че никой не може да го прави като него. Затова Летерман си избира друг подход. Той ходи с неоформена коса, цветни вратовръзки и бели адидаси. Това може да не ви се струва като много, но по онова време е нечувано. Никой не води предаване в такъв вид.
Дрю Баримор секунди след като е показала гърдите си на Дейвид като подарък за рождения му ден. Април 1995, Ню Йорк /CBS/
Летерман сегментира предаването, пълни го с всякакви абсурдни рубрики и идеи, невиждани досега в телевизията. Неща от сорта на “Stupid human tricks”, където идват обикновени хора с необикновено тъпи способности. Летерман е първият водещ, който изкарва шоуто извън студиото. Той започва да чете пощата на шоуто в ефир и да конфронтира лично хората, които са несъгласни, в домовете им.
Още в първото си предаване разбива авторитета си, автоиронизира се и по този начин става близък с аудиторията си, която е предимно съставена от колежани и хора под 35 години. Той не се държи с гостите си като с принцове и принцеси, провокира ги, но по правилния начин. И резултатът винаги е един и същ – спукваш се от смях. Когато някой от събеседниците му не е кооперативен, Дейвид го плъзга по най-крехкия начин. Показва, че гостът му е идиот, без изрично да го казва.
Както всички гении, Дейвид остава неразбран в началото, не от зрителите, а от продуцентите. Те го смятат за прекалено рискован и неконтролируем, за водещ, който не споделя американските ценности и проповядва простотия. Вместо да наведе глава и да се извини на началниците, Летерман намира начин да завърти нещата. Той започва да се подиграва с тях в шоуто си, за което същите хора плащат. Естествено е уволнен. Но веднага след това намира нов дом. “CBS” му предлагат много пари, абсолютна свобода и нов слот в 11:30 – веднага, след като е принуден да си тръгне от конкурентната “NBC”.
Във всяка сфера има един човек. Той никога не е първият велик, който се занимава с това, но е първият, който променя нещото. За футбола е Марадона, за рока е Елвис, за киното е Хичкок, за комедията е Летерман. Той взима една форма, съществуваща от раждането на телевизията, поглежда я със саркастичните си очи и я обща на 180 градуса. Буквално това е едно от предаванията, в което камерата бавно се върти в продължение на цялото шоу, докато не направи цял оборот. Без обяснение защо, просто защото е яко.
Днес това, което Летерман направи преди тридесет и пет години, продължава да живее през неговите наследници. Така че следващият път, когато гледате „Mean tweets“, се сетете за Дейвид Летерман.
От първото „Добре дошли в шоуто“, до последното „Лека нощ“ изминават 33 години, аз се радвам, че хванах няколко от тях.
