Някак встрани от шума покрай откриването на Пловдив – Европейска столица на културата 2019, галерия U.P.A.R.K. приюти изложбата „Тайната на машините“ на художника Камен Старчев. Неконвенционален и многопластов като артист, Камен завършва специалност Скулптура в Националната художествена академия. В момента обаче го занимава векторната графика.
В рамките на събитието за първи път беше представено библиофилското издание „Тайната на машините” от Ръдиард Киплинг с илюстрации на Камен. Това уникално по рода си издание е в лимитиран тираж от 60 бройки и съдържа 10 оригинални цветни графики. С преводът от английски език се е заел не кой да е, а самият проф. Александър Шурбанов. Експозицията е допълнена и от графичния цикъл „Дневна светлина“.
Какво те отведе при творчеството на Ръдиард Киплинг? Беше ли запознат с него преди за започнеш работа по проекта?
Бях започнал тези изображения, но без да зная какво точно ще правя с тях. В същото време правех илюстрации по „Земя на сънищата“ на Едгар Алан По. Идеята беше да направя книга/албум в лимитиран тираж. Не се получаваше както исках и почти се бях отказал. Ровех из интернет и случайно попаднах на „Тайната на машините“ на Киплинг. Реших, че това е текстът и така… Довърших започнатото. Оставаше само да се намери подходящ преводач на текста.
Преводът на поемата „Тайната на машините” е направен специално от проф. Шурбанов. Как възприе той идеята да работите съвместно по осъществяването на това твое начинание?
Преводът е страхотен! Тук трябва да благодаря на Силвия Чолева. Тя направи връзката с този изключителен човек. Изпратих ѝ текста на Киплинг заедно със снимки на графиките, с молба да ми помогне да намеря подходящ преводач. След около седмица проф. Шурбанов даде съгласието си да направи превода. Едва ли бих могъл да мечтая за по-добър вариант.
Не разгада ли съвременният човек тайната на машините? С какво машините те инспирират, за да твориш?
Киплинг е написал „Тайната на машините“ преди малко повече от 100 години. Текстът неслучайно е определян като пророчески, но за мен не това е най-интригуващо. Нямам рационално обяснение защо се спрях на него. Има нещо, по особен начин вълнуващо в тези стихове, което почувствах много близко до това, което бях започнал да рисувам. И преди съм рисувал неща, в които има присъствие на елементи, напомнящи за някаква индустрия. В случая исках да направя илюстрации, които не са илюстративни, а колкото се може по-условни. Картини, които не пресъздават буквално текста, а напротив, създават определено усещане и само кореспондират с написаното. Получи се един свят от тъмни геометрични структури и зад тях, или около тях, пространство с елементи, които напомнят за вода, светлина, въздух…
Твориш в полето на дигиталната графика, какво ти дава като възможности тя? Безкрайни ли са нейните възможности?
Аз правя векторни графики. Сами по себе си това са точки и криви в определено съотношение и пропорции без мащаб. Във виртуалното си битие те са безкрайни. Проявата им в „реалния свят“ се случва, когато бъдат отпечатани.
Какво се случва при срещата на дигиталния пигментен печат и хартията. Оставаш ли често изненадан от резултата?
За мен процесът е много интересен. Има много нови възможности и широко поле за експерименти.
В творбите ти поне за мен има много музика. При някои – мрачна, при други – по-светла. Слушаш ли музика, докато работиш по тях?
Смятам, че едно изображение трябва да може да бъде гледано дълго и след време зрителят пак да иска и да може да го гледа. Така, както когато чуете музика, която ви харесва, да искате да я слушате пак и пак. Иначе, почти не слушам музика, докато работя.
Някои от твоите графики са доста минималистични, какво ти дава минимализмът като изразно средство?
Така се получава. Понякога, премахвайки всичко излишно, стигам до изображение, което е доста близко до минимализма, но по-скоро като първо впечатление. В моя случай минимализмът е повече инструмент, отколкото цел.
Имаш серия от графики, наречена „Пречиствателни станции“. Би ли казал, че всяка една творба може да се разгледа като пречиствателна станция за зрителите?
Може би.
Посоката след Киплинг? Имаш ли такава, или интуицията ще те води?
Интуицията определено е добър водач. Надявам се да е тя.
…
Тайната на машините
от Ръдиард Киплинг
(Модерната механизация)
От мините и рудниците нас ни изкопаха,
а после ни топиха в пещ, в геена жарка –
изливаха ни, виха ни, по схеми ни коваха,
кроиха ни, пилиха ни, гласиха ни по мярка.
Вода и въглища и масло – туй сега ни стига,
и хилядна от инча място, за да се изпружим,
а после работа ни дайте – пàра ще се вдига,
на ден по двадесет и чет’ри часа ще ви служим!
Ний теглим, бутаме и возим, вдигаме, косим,
печатаме, орем и топлим, светим и тъчем,
надбягваме се, гмуркаме се, плуваме, летим
и виждаме, и чуваме, и пишем, и четем.
За да говорите с приятел чак отвъд морето,
дадете ли ни името, града му и страната,
ще чуете въпросите си как пращят в небето
докато се ослушвате тук долу в тишината.
Ще отговори ли веднага? Мисли ли за вас?
Захващайте се тази вечер още, ако щете,
и със сто хиляди коне на винтове завчас
към Западния океан в галоп се понесете!
Експресен кораб вече там ще чака по поръчка –
на кея „Мавритания“ послушно ще стои,
дордето капитанът врътне лъскавата ръчка
и девет-палубният град вълните разкрои.
Желаете ли планините шапки да свалят
и лесове отсечени в нозете ви да свеждат,
или реки в руслата си назад да потекат,
или в безплодните пустини жито да отглеждат?
Ако поискате с тръби да ви свалим вода
от вечно пълните хранилища на снеговете,
да движи тук турбините, трамваите в града,
да напои градините ви, просто ни кажете.
За нас е лесно. Динамит и дрелки дайте само
и вижте как скалите снажни трепват и се сриват,
как суха долина се пълни с езеро голямо,
дордето в каменния бент водите се разбиват.
Обаче по Закона строг на нашия режим
лъжата е неприемлива, тъй че запомнете:
ний не обичаме, не жалим, няма да простим –
подхванете ли ни погрешно, всички ще умрете.
По-силни сме от кой да е Народ и Господар –
затуй под жезлите ни вий превийте вратове.
Властта ни може да променя всяка вещ и твар.
Над нас са само вечните, безсмъртни Богове.
Дори ако димът ни гъст Небето ви покрие,
звезди ще грейнат пак – и той ще чезне без следа,
защото с цялата си мощ и ръст и тежест ние
единствено на мозъка човешки сме чеда.
Преведе от английски: Александър Шурбанов.
