Даниеле ди Бонавентура е стар познайник в Дуенде – най-вече в участието си като акордеонист в проектите на Паоло Фрезу “Mistico Mediterraneo”, както и в други записи заедно с гостувалите ни наскоро корсикански гласове от „А Филета“.
Джовани Чекарели е композитор и пианист, работил както с Паоло Фрезу, така и с Лий Кониц, Бени Голсън, Енрико Рава и напоследък – с контрабасиста на „Мусика нуда“ Феручо Спинети. В последните им записи, посветени на Рио де Жанейро, се включва бразилският певец Иван Линс и оттам съвместната работа между него и Джовани прераства в най-новия проект по музиката на Жобим “Eu te amo”. Акордеонът, колкото и някои да си мислят, не е взаимнозаменяем с пианото – достатъчно е да чуете интрото на “Chovendo na roseira” и завинаги ще се отърсите от определението му „пиано на бедните“.
Вокалите са по-скоро изключение. Иван Линс е по-сдържан в заглавната, докато импровизационните му умения се разгръщат във финалната част на популярната “Brigas nunca mais”. Гост в “As praias desertas” е Камий Берто – еднакво добра като актриса и като ново джаз дарование. Специално внимание заслужава и третият гост – виолончелото на Жак Мореленбаум, засилващо драматизма в “Modinha” и “Luiza”.
Най-интересен е изборът на композициите на Маестро Соберано Жобим. Това далеч не са най-популярните му пиеси и именно джаз-трактовката им ги извисява над традиционно приеманите хитове, вкарали боса новата в джаза (Жоао и Ащруд Жилберто със Стен Гец) или обратното. Кратките композиции – дори и соло пиано – имат понякога доста проникновени внушения (“Eu nao existo sem voce”).
Ако си мислите, че вглъбена Бразилия е оксиморон, този албум ще ви убеди в обратното.
