По-отдавна живелите си спомняме превода на едноименния филм на Боб Фос като „Ах, този джаз!“. Нищо по-далечно от идиома, който може да значи „и всичко останало“, но и смислите и безсмислиците на латинското et caetera (etc.).
Самият израз е по-стар от съответния музикален изказ, прераснал в стил и стигнал до непреходен символ на миналото столетие. Сексуалните конотации също са му присъщи – според Брюно Костмал в книгата му „Кой изкриви тромпета на Дизи и други истории“, жасминовият парфюм е неговата основа („Бейби, искаш ли да опиташ от моя джас?“ – както са се изразявали момичетата, работещи в местата, където първоначално се изпълнява синкопираната музика). По същото време почти синоним на това е почти омонимът джайв („Don’t Jive Me“ на Луи Армстронг).
Час, Чаз, Джас са имена и прякори на музиканти, като рагтайм-барабаниста Час Уошингтън, Чаз Вацке – диригент на Алегзандърс Рагтайм Бенд или на изпълнителите на първия запис с такава музика от 1917, Original Dixieland Jass Band.
В средата на 60-те Клио Лейн, известна и с една от върховните версии на Лятото на Гершуин, записва албума „Shakespeare And All That Jazz“ – естествено, пращайки и Макбет в джаза, но не без играта на думи – Шекспир и т.н., все едно Генсбур, който пее Марсилезата по оригиналния ръкопис („Aux armes“, etc.).
В мюзикъла „Чикаго“ има едноименно парче в няколко версии – от Уте Лемпер до Лайза Минели, на която сме се възхищавали доста по-рано в още една творба на Фос – „Кабаре“. Самите Куин завършват албума си „Джаз“ с, обобщаващо предишните теми, парче в първичния смисъл на идиома – „More of that jazz“:
“More of that jazz
More no more of that jazz
Give me no more
No more of that jazz”
В крайна сметка, всеки си знае от кой джаз колко му трябва.
