През 1985- та една плоча струва 9.98$, десет години по-късно за същите пари можете да си закупите аудио касета, през 2005-та един компакт диск струва около 10.50$. Средно, всяка една от тези покупки ви носи около 40-50 минути от любимата ви музика. Или не съвсем. За тези десет долара си купувате албум, в него има две или три песни, които наистина искате да чуете (говоря за масовия потребител). Останалото се прескача. През 2015- та за 10$ на месец можете да си купите абонамент за „Spotify“. Две основни разлики. Едната е, че за същите пари като за албум получавате почти всичката музика на света, другата е, че не притежавате нищо.
Ако попитате някой, роден след 85-та, „Каква музика слушаш?“, най- вероятно отговорът ще е „всякаква“. Все по-малко хора се определят по музикалния си стил, защото все по-малко хора слушат само една и съща музика, защото вече е достъпна. През новото хилядолетие не се питаш дали да дадеш десет долара за артист, който не си чувал до момента, защото вече е безплатно. Стана така, че един ден се чудиш дали имаш достатъчно пари за новия албум на „Металика“, на следващия Шон Фанинг ти дава “Napster” и вече имаш цялата им дискография на един клик разстояние.
“Napster” не съществува вече от две години. След смъртта на компанията се навъждат още много като нея и mp3- ките продължават да хвърчат безплатно из интернет пространството.
Силата на звукозаписните компании винаги е била в дистрибуцията, P2P софтуерите, обаче, им взимат тази привилегия и ги оставят на милостта на един предприемач от Сан Франциско, чието име е Стивън Пол Джобс.
28 април, 2003-та.
Това трябваше да е революцията. Тази статия трябваше да приключи тук. Стийв Джобс ни дава „iTunes“ и ние, научили урока си, че пиратството е лошо, свеждаме глави и започваме да плащаме по 99 цента на песен. Но всички знаем, че не е така. Истината е, че „iTunes“ не е добра алтернатива. Ще са нужни още пет години, докато се роди продуктът, който ще закърпи дупката в музикалната индустрия и още пет след тях, докато нещата започнат да се променят.
Извън „Силициевата долина“, Швеция е второто място по брой нови технологични компании. Това не е случайно. Швеция винаги е била напредничава страна, която се стреми да покори технологичния пазар, но тихо, по скандинавски. Точно по този начин през 1994 г. Швеция става една от първите страни с интернет покритие в цялата държава. Правителството взима решение да се инвестира в това ново нещо и скоро на цялата територия са прекарани оптични кабели. След това правителството започва да дава субсидии за персонални компютри, така че всяко семейство да има достъп до новите технологии.
Не ви давам урок по икономика, мисълта ми е, че не е случайно „Spotify“ е шведска компания.
Даниел Ек се ражда бедно (за Швеция) семейство, в покрайнините на Стокхолм. Баба му е оперна певица, а дядо му джаз музикант. Баща му го няма, защото си е тръгнал и е оставил майка му да се оправя сама с двете си деца. След няколко години тя се жени за втори път. Доведеният баща на Даниел взима китара за семейството, на която петгодишното момче започва да се учи. Когато е на седем, той вече има няколко песни в репертоара си и учителите му го хвалят колко добре се справя.
Въпреки това Даниел е затворено момче. То обича да стои пред компютъра и да играе игри. Когато е на осем, игрите започват да му доскучават и той се пита „Как мога да ги оправя?“. Така се ражда любовта му към програмирането. Даниел започва да пише кодове за игри, които играе сам вкъщи.
Ек влиза в гимназия. Там скоро започва да приема поръчки за уебсайтове. За първата поръчка му плащат около 100$, за втората 200$ и така до края на гимназията той прави по 50 000$ месечно. По това време Ек има чувството, че е хванал Господ за шлифера и кандидатства за позиция в Гугъл, но е отхвърлен, защото няма диплома за висше образование.
Помните ли бързия интернет в Швеция? За петте години, от които го има, местните се превръщат в типичните за 90-те консуматори. Скандинавците вече пазаруват онлайн, резервират билети, плащат сметки и много неща, които влязоха у нас десетилетие по-късно. Заедно с всички тези легални неща, естествено, в Швеция влиза и пиратството. Част от големия растеж на „Napster“ е генериран от Западна Европа, в това число Скандинавия, Швеция, Стокхолм и неговите предградия. Даниел Ек е на шестнайсет, когато намира софтуера, който ще промени живота му.
След три месеца в университета Ек осъзнава, че там се учи висша математика и се отказва. Той напуска и започва работа в компания за онлайн реклама, където бързо катери стълбата. След една година той отваря собствена компания за реклама и след като я развива до пазарен лидер в Скандинавия, я продава за достатъчно пари, че да се пенсионира на 23.
Като всеки двадесет и три годишен с двадесетина милиона в банката, Ек започва да си живее живота. Той има червено ферари, няколко къщи и вип карти за всички лъскави клубове в Стокхолм. Даниел е обграден от жени, които го искат и мъже, които искат да бъдат като него. Единственият човек, който не иска да бъде Даниел Ек, е едно интровертно момче от покрайнините на Стокхолм. То продава ферарито и апартаментите и се мести в малко бунгало в шведските гори. Там Ек си прави равносметка и разбира, че това не е животът за него.
Точно в това бунгало се ражда идеята за „Spotify“ – в разговори с неговия ментор, който купува бившата му компания. След няколко месеца Даниел започва да пише кода.
От там е ясно. „Spotify“ вади бета версия в Европа през 2008 г. През 2011-та, след три годишни преговори за лицензиране на музика с големите американски лейбъли, компанията стартира и в САЩ. Милиони започват да си правят регистрации и потребителите растат с всяка изминала година. Големите технологични компании копират модела – през2011-та излиза „Google play music“, през 2015-та „Apple Music“ и „Amazon prime music“.
Днес „Spotify“ има 170 милиона активни потребители, 70 милиона от които са с платен абонамент.
Това, което е важно, е, че „Spotify“ не се конфронтира с „пиратите“, платформата работи с тях. Щом искате безплатна музика – ето ви я всичката, но ще слушате реклами. В днешно време е по-удобно да използваш стрийминг платформи, отколкото да сваляш нелегално. Не казвам, че пиратството е умряло – по данни на RIAA от 2017 г., нелегалните сваляния заемат 38% от цялостното слушане на музика. Но това е малко в сравнение със средата на първото десетилетие от новия век.
Освен това, „Spotify“ промени нагласата ни към музиката и нейното потребление.Във времето на масовата консумация никой няма файда да притежава музика. Всичко е под наем. Стриймваме, докато тренираме, докато отиваме на работа, докато се къпем, защото е лесно.
Трудно е да кажем, че двама души променят музикалния бизнес, но и е трудно да кажем, че без тях щяхме да стигнем дотук.
