Вечерта на пети януари, 1975г., времето в Бостън е студено и след като слънцето се скрива, температурата пада осем градуса под нулата. Пред „The Boston Garden“ са се събрали около три хиляди младежи, облечени с дънки и къси дънкови якета, които чакат в нарастващия студ. Голямата идея е да чакат до сутринта. Тогава касите на арената ще отворят и всички ще си купят билети за предстоящия концерт на „Led Zeppelin“, част от петото им турне в Северна Америка.
Датите са обявени и “The greatest band in the world”, както са провъзгласени от „Rolling Stone“ през предната година, трябва да свири на четвърти февруари. Всеки от младежите си е подготвил 8.50 долара за билет, но забравят едно важно нещо – яке, защото не са на Карибите, а в Бостън.
„Led Zeppelin“ на живо в Бостън, 1969г. /vanyaland/
Около осем вечерта вече е толкова студено, че работниците в арената решават да се смилят над посинелите тийнеджъри пред сградата. Те ги канят в лобито, за да се сгреят и да изчакат до сутринта. Тълпата не чака втора покана и влиза в предверието. След четиредесет минути тийнеджърите са забравили студеното минало и гледат само към бъдещето. Те започват да пият – кой каквото си носи, и да пушат – кой каквото си носи. След още един час настроението се повдига, младежите започват да пеят и танцуват. Всичко е супер.
По това време Джими Пейдж, Джон Бонъм, Робърт Плант и Джон Пол Джоунс са някъде в Европа и се подготвят за началото на турнето им, което започва по-късно през месеца в Блумингтън, Минесота. В момента те се притесняват само за двата си концерта в Ротердам и Брюксел, с които е превидено да загреят, преди да се качат на специално пребоядисания за тяхното американско турне самолет – „The Starship“.
„Led Zeppelin“ пред частният си самолет, 1973г. /The Hollywood reporter/
Връщаме се в Бостън, където има проблем. Няма алкохол. Всичко, което е донесено, е изпито и сега леко подпийналите леприкони не могат да продължат вечерта както подобава. За тяхно щастие и за нещастие на всички останали, часът е малко преди дванайсет. Това означава, че смяната на охраната свършва и в период от пет минути няма никой пред щанда за бира. Седемдесетте са били по-прости времена. На феновете само това им трябва. Те прескачат огражденията, разбиват вратите и започват да пият бира на корем.
Новите охранители разбират какво се случва и решават да направят нещо по въпроса. Не знаем какво точно е станало преди 44 години, в неделя срещу понеделник, в бостънската арена. Може би някой охранител е напляскал някого, може би някой е казал нещо, а може би феновете на „Zeppelin“ са били прекалено пияни. Не знаем. Това, което знаем е, че по някое време някой от тийнеджърите взима противопожарния кран и пуска водата срещу охраната.
Оттам всичко отива по дяволите. Вече няма място за дипломация, войната е на лице и всеки трябва да избере страна. Тийнеджърите успяват да разбият вратите към залата и да проникнат вътре. Там започват да палят седалки и да разбиват всичко, което видят. На мястото идва полиция и жандармерия. Използвани са гумени патрони.
Робърт Плант и Ричард Кол (мениджър) на борда на „The Starship“, 1973. /flashback.com/
Между другото, „The Starship“ е бивш пътнически „Боинг 720“, закупен от Шърман и Силвестър, част от „Contemporary Entertainment“. Този самолет е последен писък на модата и лукса. Има само 40 места. Няколко бани с джакузита, библиотека, кухня, четири спални, камина, бар с деветметров диван, огромен телевизор с десетки видеокасети и какво ли още не. „The Starship“ е верен приятел на „Zeppelin“. Те го използват за три американски турнета. С „Космическия кораб“ са летели Боб Дилън, Франк Синатра, „The Band“, Елтън Джон и още много други култови музиканти. Но сега се връщаме в Бостън.
Ако помните – билетите са по осем и петдесет парчето. В момента има полиция и арести за билети от осем и петдесет. Малко е безсмислено. Същото нещо си казва и главният касиер на арената. За да потуши мелето, той решва да отвори касите и да започне да продава билетите по-рано от уречения час. Това до някъде оправя ситуацията, много от тийнеджърите си взимат билетите и изчезват. Други обаче остават. Така или иначе, билетите свършват за отрицателно време.
„Led Zeppelin“ по време на турне, 1975г. /UCR/
Полицията овладява „бунта“ около шест сутринта. След експертиза е установено, че щетите надхвърлят 50 000 долара(които се равняват на 220 000$ в днешно време). Залата е в окаяно състояние. Кметът на Бостън решава да накаже невъзпитаните фенове и не дава разрешително за предстоящия концерт. Осем и петдесет на вятъра. Също така забранява на „Led Zeppelin“ да правят концерти в Бостън в продължение на пет години.
„Zeppelin“ така и не се връщат в Бостън. През 1980 г. имат дата за завръщане, но не се стига до дългоочаквания концерт, защото Джон Бонъм умира и групата се разпада.
