Преди да започна да изреждам едни имена на хора, много по-големи от всички нас, взети заедно, искам да знаете, че това е лична класация. Не сте длъжни да се съгласявате с нея.

Следващите пет човека и тяхното творчество до голяма степен оформиха културното съзнание на поколението Y. Благодарение на тях ние казваме това е яко и това не е. Това са режисьорите, с които израснахме и пораснахме, това са филмите, които ще показваме или вече показваме на децата си, и ще ги убеждаваме колко са яки.

За да бъда справедлив, съм изпуснал гиганти като Скорсезе, Камерън, Спилбърг, Ридли Скот, Коен и още творци, които вадят проекти в двете хилядолетия.  Подбрал съм хора, които предимно работят след 2000-та, или поне по-голямата им част от творчеството им е от сегашното хилядолетие.

И без повече формалности и уточнения – ето ви топ пет режисьорите на 21 век.

5. Гай Ричи

Гай Ричи влиза в хилядолетието с вратата. След Lock, Stock and Two Smoking Barrels (1998), той ни  дава Snatch през 2000-ta година. С този си филм той се утвърждава като режисьор, който много добре знае какво прави и какво иска. Филмът не е претенциозен и не те кара да се замисляш над живота си, но по никакъв начин не е прост. “Гепи” е учебник по кино.

След това идват Revolver и Rocknrolla и някак Ричи се изхабява. Имаме чувството, че прави едно също във всеки филм, но го прави добре и му се разминава. Филмите му са успешни и неговият подземен лондонски стил остава да виси над него като тъмен облак.

След 2006-та Ричи се опитва да излезе от коловоза си, но не го прави докрай. Той започва поредицата Sherlock Holmes с Джъд Лоу и Робърт Дауни. Филмите са успешни в боксофисите, но нещо липсва в тях. Същото може да се каже за Men of U.N.K.L.E и King Arthur: Legend of the Sword.

Въпреки всичко, Гай Ричи си е изненада на петата позиция.

4. Деймиан Чазел

Човекът е на 33 години и има един Оскар, два Златни глобуса и една BAFTA. С две думи – бива си го.

Ако трябва да съм честен, нямаше да го сложа в този списък, ако последният му филм не беше толкова добър. Иска се кураж и майсторство, за да разкажеш историята на най-известния астронавт, след като си направил най-добрия мюзикъл за последните поне двайсет години (La la land).

Деймиан става известен с Whiplash през 2014 г., което е малко иронично, защото Whiplash е стоял в чекмедже близо две години. Той пише филма като заместител на друг проект, който не е вървял като хората. “Камшичен удар” е бил страничен, личен проект, който Чазел не е искал да показва и да търси финансиране за него. Но, за наше щастие, след публикация в “The black list” като един от най-добрите филми, които не са направени, Чазел получава финансиране. Останалото е история.

3. Братя/Сестри Уашовски

Вечните бунтари.

Тук вече идва тежката артилерия. Името Уашовски в последните години се свързва с милиони други неща, но не и с кино. Това е жалко, имайки предвид колко много добри неща са ни оставили сиблингите. Общото във всичките им проекти е революцията, постигането на нещо ново и свято с помощта на кървав бунт. Това, което ги отличава от стотиците такива филми, е, че при техните персонажи винаги бунтът започва отвътре.

Първият филм, който гледах два пъти на кино, беше „Матрицата“. След това не мога да кажа със сигурност колко пъти съм гледал поредицата, но определено е в двуцифрените числа. Ако има филми, които да са преобърнали представите за кино забавление, то „Матрицата“ трябва да е много напред в този списък. Но освен потайния Нео, Уашовски са ни дали още много персонажи и истории, които да гледаме отново и отново.

След матрицата Уашовски пишат “V for Vendeta” и всички полудяват по Натали Портман. Филмът има страхотен успех и се превръща в култ. Четиринайсет години по-късно все още има заклети фенове, които помнят пети ноември и рецитират заедно късото стихче от филма.

2. Дейвид Финчър

Въпреки че Финчър е оставил много следи в миналото хилядолетие, няма как да не го сложа в този списък. Истина е, че “Seven”, “The game” и “Fight club” са емблематични филми и всички са преди 2000-та, но също е истина, че Финчър не спира до там.

След  „Pannic room“ (2002) Финчър прави петгодишна пауза и се връща по-силен от всякога. В период от осем години той вади пет филма, които са си отделна класация сами по себе си. “Zodiak” (2007), “The curious case of Benjamin Button”, “The social network”, “The girl with the dragon tatto” и “Gone girl”.

И след тези модерни класики Финчър решава да завладее телевизията. Той режисира два епизода на “House of cards” с Кевин Спейси и Робин Райт, също продуцира и режисира четири от десетте епизода на “Mindhunter”. Нямам какво повече да кажа.

Преди да стигнем до първото място искам да направя едно почетно споменаване на режисьор, който много исках, но не успях да поставя в класацията.

Майсторът на хилядолетието. При Паоло Сорентино всичко е перфектно, малко мудно, но перфектно. Всеки кадър, всяка реплика, всеки жест. Италианецът е възпитаник на родната си режисьорска школа и си личи, особено на голям екран.

Сорентино е класик в свят на иноватори.

1.Кристофър Нолан

В един много тъжен момент Кристофър Нолан ще спре да прави кино и тогава най-вероятно ще оглавява не само тази класация. Този човек взе един замиращ франчайз в лицето на „Батман“, показа ни как е трябвало всички преди него да го правят и след това го остави да умре на спокойствие. И това не е обида към Бен Афлек, защото е невъзможно да следваш Кристофър Нолан.

Но това, което прави Нолан велик, не е само „Тъмният рицар“. Той започва хилядолетието и кариерата си с два зашеметяващи психотрилъра – “Memento”(2000) и “Insomnia”(2002). За “Memento” е номиниран за Oскар за най-добър оригинален сценарий, въпреки че идеята за филма идва от брат му.

Но славата на Кристофър идва едва след “The dark knight” и емблематичното изпълнение на покойния Хийт Леджър. След това идва поредица от филми, които общо печелят над 4 милиарда долара. Но майната им на парите, филмите си ги бива. Нолан има рядък талант да прави филми, които те карат да се замисляш и едновременно с това стават за гледане.

“Inception” е съвременна класика,  “Interstelar” е Одисеята на нашето поколение, а “Dunkirk” е най-добрият военен филм, правен в новото хилядолетие.