За разлика от вече представения тук проект „Роми в Хавана“, анадолската връзка е носител на доста по-опосредствени решения на инициаторите му, турският пианист Емир Ерсьой и кубинският перкусионист Роби Амин. След като свирят на една сцена и решават да развият идеите си, Роби предлага към тях да се присъедини големия басист Ален Перес, а какво би бил подобен проект без уд, като за случая е привлечен Altuğ Öncü. Така се ражда Quartera – квартет, решен да сътвори нова ера, събираща полъха на Златния рог и Малекон.
Композициите са на Емир и наистина, без уда, над половината бихме ги оприличили на сон монтуно. Особен интерес поне за мен предизвикват истинските проникновения в Bekleyis, Feel for love и Veda. За съжаление в някои от останалите или липсва баланс (Oriento), или ритмичните фигури са повърхностни (Robby’s Uncle). Като цяло албумът е незаслужено пренебрегнат, както от мултинационалните му издатели, така и от пресата, копи-пействаща описанието му. Което е сигурен признак, че е изпреварил времето си в опита за мултикултурен подход, пред вид пристрастеността на турските джазмени към американския джаз, а в по-ново време и към европейския ню (електро) джаз, без да пренебрегваме естествено, регионалната им отдаденост.
Твърде многото ноти не са гаранция за стойностна дескарга, каквато очаквах от финалното Izdirap, но това са претенциите на преял с баклава, който очаква да храносмели с дайкири.
