Книгите са нещо, което свързваме с почивката и домашния уют. А предстоящите коледни празници са идеалното време, за да се отпуснем в креслата с книга в ръка. От утре в НДК започва едно от най-големите културни събития на годината – Софийският международен панаир на книгата. Но как да се ориентираме в морето от заглавия? В следващите три дни ще ви представим някои от интригуващите нови български книги. Български, защото родната литература има нужда от подкрепа.
Подборката не се основава на популярността на авторите или на продажбите, а и няма претенцията да изчерпва всички ценни книги. Тя по-скоро цели да насочи читателите към стойностни заглавия, които според нас заслужават специално внимание. Очаквайте нашите 7 избрани заглавия при прозата и детските книги, днес обаче започваме с поезия!
„Ти, непрестанна новина“, Иван Ланджев
Това е третата поетична книга на Иван. След „По вина на Боби Фишер“ (2010) и „Ние според мансардата“ (2014), той безспорно се нареди сред най-утвърдените съвременни български поети. Новата му творба е стъпало нагоре в поетичното му порастване и съм сигурен, че бързо ще намери своята публика. Зад книгата, като редактори, са застанали Иван Теофилов и Георги Господинов, дизайнът е дело на Люба Халева. А на нас читателите ни остава удоволствието да ѝ се насладим!
„Записки на жената призрак“, Яна Букова
Яна е автор, който не се вписва в общоприетите рамки. Книгите ѝ не са лесни, а за да навлезеш в нейния свят, е нужно да имаш солидна читателска подготовка. „Използвам факта – исторически, житейски, научен – като равноправна модулна единица в конструкцията на стихотворението, наред със стиха, афоризма или псевдоафоризма. Привлича ме възможността така поставен, фактът да добива метафорична стойност и многоизмерност. Тоест ,както се случва с думата или фразата в поезията, да дава много повече от „основното си речниково значение““, споделя за творбата си Яна.
„Черно“, Илко Димитров
Навлизането в дълбоките философски пластове е характерна особеност за поезията на Илко. Най-новата му книга се нарича „Черно“ и събира няколко негови стихосбирки – „Продавачът на конци“, „4етири“, „Това едно / Можеш ли го“. За творчеството му поетът Иван Теофилов пише: „Късната поезия на Илко Димитров е изцяло заета с параметрите на вътрешното пространство. Специфична поезия, съставена от афоризми, сентенции и философски размисли, действащи като своеобразни сеизмографи на духа. Като умствена Вселена, в която състоянието на интелектуална превъзбуда го обсебва толкова, колкото и трезвата прозорливост. Като вик на личността на кръстопът.“
„Хроники и химни“, Александър Секулов
Освен автор на прекрасни романи и пиеси, Сашо притежава и много мощен поетичен талант. Доказа ни го с поетичните книги „Карти и географии“, „Възхитително и леко“, „Море на живите“. А преди броени дни ни зарадва и с най-новата си поетична книга „Хроники и химни“. „Поезията на Александър Секулов е изящен поход на думите, митологично придвижване на мисли и метафори, а „Хроники и химни“ е ново разширение на поетическите територии на съвременната българска поезия“, споделя за книгата му Недялко Славов.
„Извънсезонни наблюдения“, Манол Глишев
Тук се пригответе за поетичен пир от близо 300 страници. Манол притежава самобитен талант, словото му е сочно и пищно и би задоволило широк спектър от читателски вкусове. Който е пропуснал предишните му две поетични книги „Машина от думи“ (2014) и „Проект за прекрасен живот“ (2016), го съветвам да си навакса с „Извънсезонни наблюдения“. Ето какви са впечатленията на Милен Русков от книгата му: „Манол Глишев има художествена дарба и широка обща култура, които навярно ще му помогнат да намери своето място на българската поетична сцена. Неговият глас е своеобразен и интересен, ще я обогати с присъствието си.“
„Стихотворения, от които ти се живее“, Албена Тодорова
Напълно съм съгласен със заглавието – Албена пише леко и поезията ѝ винаги може да те разведри и замисли. Тя е една от най-обещаващите млади български поетеси, а книгата й беше номинирана за Наградата за нова българска поезия на името на Николай Кънчев тази година. „Стихотворенията на Албена Тодорова разместват континентите, заобикалящи сърцето и акостират дълбоко в недрата на чувствата. Но не тези чувства, модерните, едни други, много по-истински, татуирани в най-съкровения слой на плътта от ръката на виртуозен художник“, твърди Павел Г. Веснаков.
„Евангелие на тревата“, Силвия Недкова
Силвия е популярна на четящата аудитория с острите си публицистични текстове, ето че дойде време да дебютира и с поетична книга. „Стихотворенията на Силвия Недкова напомнят притчи, от които струи изворна тъга. Чиста и всеобемаща книга, побрала и библейската мъдрост, и познанието за всекидневния, конкретен живот“, красноречива е Мирела Иванова. Самата авторка от своя страна допълва: „Странно е да пишеш цял живот, а да издадеш книга за пръв път на 51. Дори не си мислех, че ще се случи. А сега е в ръцете ми. И сякаш се е сбъднала от само себе си, без моята воля“.
