На 2 декември вечерта световните медии имат за централна новина сблъсъците в Париж между „жълтите жилетки“ и органите на реда. В централната емисия на Россия 1 „Вести недели“, небезизвестният водещ Дмитрий Кисельов – между другото шеф на опериращите на Запад „Россия сегодня“ (RT) и “Спутник”, чието име е в списъка на ЕС на лица, засегнати от санкциите, казва следното: „В Париж има въстание… Говорейки честно, намирисва на цветна революция, американско изпълнение, за износ“. И убедено развива тезата, че това е светкавичен отговор на Тръмп на провокацията на Макрон от 8.11 за нуждата от европейска армия.
Зад него екранът показва същото. Кореспондентката им със сива каска на главата започва с: „Там, където се появяват жълтите жилетки има само хаос, дим и огън“. Каквото е отношението на официална Москва към цветните революции, както в арабския свят, така и на бившите им съюзни републики. Нищо, че консервативният идеолог на Кремъл Александър Дугин в туит ден преди последните сблъсъци бе написал на френски „Je suis gilet jaune“.
Да, жълтото е цвят, а цветните революции според руската официална пропаганда са внос от САЩ, за разлика от кадифените и най-вече дворцовият преврат, „Сделан в СССР“.
Ровейки из колекцията ни с парчета на джазмените от “Yellowjackets” се присетих за албума им от септември “Raising Our Voice”. С имена като „Man Facing North”, “Mutuality” (вдъхновено от Мартин Лутър Кинг), “Strange Time” няма как да не ги сложим сред вдъхновителите на исканията на едноименните им следовници от провинциална Франция и Голям Париж. Които, както можем да предположим, заедно с Дмитрий Кисельов, са сред милионните фенове на неговия връстник, кийбордиста Ръсел Феранте и бандата му, от която е останало само името. Което не е пречка да бъде канена да експортира американски цветове точно около първият протест на „жълтите жилетки“ (17.11) на джаз-фестивалите в Милано (14.11) и Мадрид (18.11).
50 години след Май 1968, можем да гадаем дали спокойствието, лъхащо от “Timeline“, „In Search Of“ и “Solitude” (с новоприсъединилия се вокал на бразилката Лусиана Соуза) ще надделее в схватката между властта и гневните средни французи, чийто протест е добре дошъл за екстремистите отляво и отдясно? Или и едните, и другите ще продължат да жилят, връщайки ни към изначалното значение на Yellow jacket – оса? Лично аз предпочитам парчето им „Spirit of the West“:
