Ийшър, лондонското предградие приютило за няколко години (и то какви!) Джордж Харисън, отново влезе в музикалните новини. Не с поредната възстановка на отдавна разрушеното луксозно бунгало на Джордж и Пати, а с едноименните демо-записи, вградени като сянка в основата на „Белия албум“ (22.11.1968). Част от тях бяха вече достигнали до феновете на Великолепните в поредната „Антология“ преди две десетилетия, а дори и по-рано в по-лошокачествени бутлег-плочи.
Сега, в навечерието на юбилея на последния задружен албум на четиримата, всичките оригинали на Джордж от неговия четирипистов Ампекс, вече са част (трета) от луксозния сет от 7 диска заедно с много от студийните версии, отпаднали от познатия ни албум, включително и една ранна „Let It Be“.
Документът е повече от ценен за всеки, който се интересува от същността на нещата повече, отколкото от формата им приета веднъж завинаги за завършена. И най-вече за всички, които не сме имали щастието нито да ги видим, нито чуем отблизо. Затова мисля, че за пръв път геоблокажа на съответните клипове ни прави добра услуга. Слушайки ги, можем да си дадем сметка до каква степен приятелското настроение е достатъчно достоверно като основа на лекотата, с която композират и се забавляват. Скорошното им връщане от Индия е повлияло много от песните, а всеобщата атмосфера е напълно безоблачна.
Не е учудващо, че няколко парчета, които не влизат в „Белия албум“, години след това стават хитове в индивидуалните кариери на авторите си. Най-добър е примерът с „репликата“ на „Mother Nature’s Son“ – „Child of Nature“, превърнато след появата на Йоко с по-различен текст в “Jealous Guy”. В парчето на Пол “Junk” – вторият вокал на Линда е доста по-убедителен, отколкото в окончателната му реализация му в сингъл през 1970. Още по-странна е съдбата на парчето на Джордж „Circles”, видяло бял свят 14 години по-късно с по-малко отдаденост към Махариши Йоги и превъплъщенията на душата и доста по-натрапчивия орган на Джон Лорд. Демото с мелотрона е на съвсем друго ниво, макар и записано при по-примитивни условия (през 1982 записите са в новия дом и съответно студио на Харисън). Другото парче на Джордж, „Not Guilty“ е излято като последни глътки в снифтърите на приятели. При записите на „Белия албум“ му правят над 100 тейка, без да успеят и така и не влиза в окончателната подборка.
Слушайте ги тук и понеже със сигурност ще ви се прииска още, не се лишавайте и от воя на Йоко в над десетминутната версия (18 поред) на „Revolution 1“ от следващия, четвърти диск. Едва ли ще я намразите повече, но много неща около нея ще ви станат по-ясни, особено ако сте прочели дневника ѝ от 4 юни, където пише, че „ако Пол беше жена или something сигурно щяхме да сме приятелки“, защото между него и Джон има нещо много здраво!“. Можете да завършите с последния им джем-сешън в студиото, който е нещо между минутната радост на “Blue Moon”, провокативното „аз съм най-известният вегетарианец“ (сетете се кой го казва) като интро на „Piggies“ и концептуалното “Los Paranoias“, римуващо се с “enjoy us”.
