Пародийното изкуство не е от ерата на интернет, но благодарение на него, стига много по-бързо до оценяващите го по достойнство отколкото по времето на Аристид Брюан в парижките кафе-шантани. Брилянтният биопик „Бохемска рапсодия“ съживи спомена за по-стари нейни разработки, междувременно превърнати от Канада в истина. Темата е присърце на израелската банда „Роналд Реге“, която след “Dust in the Weed” ѝ прави доста по-успешна трактовка в „Ямайска рапсодия“:
Наскоро след скандалите около Цукърбърг и Тръмп, ето поредният мини-шедьовър с основна тема свободата на словото. Особено финалът – „мнението ти има значение, особено ако е като моето“:
Това е силата на големите произведения – освен рядко достигащите ги кавър-версии, те могат да бъдат ъп-циклирани на второ ниво и горните примери далеч не са единствените от историята на популярната култура в последния половин век. Три години след оригинала, Азнавур пее друг текст – отново на Жак Плант – на „Бохемата“. Годината е 1968, студентите са на улицата, а версията се появява в албум едва през 2014.
По същото време приключва романа между Серж Генсбур и Бриджит Бардо, чиято кулминация е съвместният им запис на еротичната класика „Je t’aime – moi non plus”. Бардо му е сърдита, че веднага след като я е заменил в сърцето си (и не само) с мома англичанка, дуото Генсбур-Биркин е в окото на медийния тайфун. Забранена за ефир в няколко страни, продавана в почти милион екземпляра, песента има почти непозната, но много ценна гавър-версия, изпята следващата година от Бурвил, който си отива от този свят няколко седмици по-късно. С партньорката си Жаклин Маян те пресъздават отново с текст на Генсбур и един от драматурзите ѝ същата сценка, но на възраст, в която не е за вярване, че „Това“ (заглавието на версията им) може да стане.
Ненадминати в артистично отношение са и версиите, които Питър Селърс прави на „Бийтълс“, с които го запознава общият им продуцент Джордж Мартин. Началото е още в 1964, когато в стила на монолога на Лорънс Оливие като Ричард Трети (1955) рецитира “A Hard Day’s Night”. „Help“ e превърната в проповед от амвона. Малко по-късно на четири диалекта – от кокни до ирландски – записва “She Loves You”, като албумите излизат чак след смъртта му:
Английският хумор е неподражаем. Включително сред редовите англичани, като един нотингамски татко, решил да създаде свой ютюб канал със случки от бащинството. Това му носи огромна популярност, отличен е с приза „Баща на годината“ и прави великолепен гавър на хита на „Старшип“ от 1985, само дето градът не е от рокендрол, а от „sausage roll“:
Българският артистичен принос към темата също не е за пренебрегване. Тандемът Тодор Колев и Джони Пенков има късмета да работи във време, когато „Как ще ги стигнем американците“ стана синоним на чакано и уважавано шоу, надминало култовия финал при живите изпълнения на побългареното (в добрия смисъл) “Let It Be”:
Или както обичаше да казва в една друга своя песен Адама – „има ли мисъл, има ли чувство – ето тогава става изкуство!“
