Мария Пиа де Вито е от италианските творци, които без излишна показност успяват да се наложат с отличен вкус, включващ както качество, така и разнообразие. Самата тя преподава в една от най-реномираните консерватории „Санта Чечилия“ и редовно събира хорови състави, които вкарва в уърлд и джаз-идиома. Последният е с дългото име „Burnogualà Large Vocal Ensemble“ (12 женски+10 мъжки гласа), а в албума им „Moresche e altre invenzioni“ специални гости са Ралф Таунър („Орегон“) и пианистката Рита Маркотули („Omaggio ai Pink Floyd“).
Досега Мария Пиа ни е доказала, че няма тайни в джаз-вокализи върху боса-нова, Бийтълс, Стинг („Lazy Songs“ – само в нашия плейлист в Бинар), но с последната си творба преобръща представите ни за Ренесанса с инвенциите си върху неаполитанския период на един фламандски композитор от 16 век. Не случайно колегите ѝ наричат тази музика „пре-уърлд“, да не говорим колко близка ни е полифонията им. Диалектът, запазен и до днес, на места е обогатяван от езиците на традиционно мигриращото още тогава население от отсрещния африкански бряг. Езиковите дуети са изведени и на музикално ниво, както с традиционни пиеси въпроси-отговори, така и с контрапункти и ритмични прогресии.
Изненадите следват една след друга, както и импровизациите. Дискът е за интегрално слушане, а видеата от подготовката му свидетелстват за освободеността, която така ни импонира.
