Познаваме Мартин Колев като автор на книгата „Софийски магьосници“. С двете части на творението си Марти омагьоса своите читатели, а сега се хвърля в поредното предизвикателство – драматургията. Представлението „Кроасан“ се радва на все повече фенове, а в главата на младия писател вече се въртят идеи за нови пиеси.
Пиесата вижда бял свят след спечелен конкурс, очакваше ли това признание?
До голяма степен не. „Театър 199“ винаги ме е респектирал, както с афиша си, така и с конкурса за камерна пиеса „Славка Славова“. Действително не вярвах, че мой текст ще заслужи да застане до такива заглавия, като „Малка пиеса за детска стая“ и „Колекционерката“. Все още ми иде да се ощипя, щом видя плакат на „Кроасан“ на улицата.
Пишеш предимно проза, как реши да опиташ в драматургията? Какво те предизвиква в този жанр?
В драматургията винаги ме е увличало това, че изисква и развива коренно различно отношение към текста. От една страна е сериозно изпитание, а от друга обогатява отношението на пишещия към думите. Работата по роман е като дълго пътуване, а по драматургичен текст – като свободно падане. Захвърляш всички подръчни материали, на които си свикнал да разчиташ – описания, мисли на героя и скачаш в дълбокото. Разликата е от земята до небето.
Технологиите превземат живота ни, как се противопоставят на този процес главните герои?
Не мисля, че технологиите са страховити – просто трябва да се възпитаваме да ги ползваме целесъобразно. В дневника си за „Кроасан“ режисьорът Васил Дуев пише, че такава пиеса на българската сцена няма – с много мултимедия и 8 различни финала. Дали технологията е съществена причина за житейските ни тегоби, или просто поредно „черно огледало“ на човешката душа? Като че ли това е наистина важният въпрос в случая.
Има ли място за фантастика в театъра, от какво може да ни излекува тя?
О, да! Фантастиката е лековита литература – може би най-страшното, от което ни лекува, е навикът да не виждаме по-далеч от носа си. Мнозина приемат четенето на подобни „измишльотини“ за някакъв вид ескапизъм, бягство от реалността, но аз не мисля така. Колкото по-далеч те отнесе совалката, толкова по-лесно ще различиш в космическия мрак собствените си очертания. Бредбъри с право казва, че не пише фантастична литература, а литература на идеите.
В пиесата има и криминална нишка, откъде този интерес към криминалното?
По-скоро „Кроасан“ флиртува с жанра мистерия. Наистина, пиесата си започва като класическа мистерия – мъж се буди в непозната стая, без личните си вещи. Докато се мъчи да си спомни как се е озовал там, смътно познат женски глас почва да задава неудобни въпроси. Може би тъкмо затова си падам по мистериите, защото те въвличат и изкушават да ги разкриеш паралелно с героите.
Какво си каза след първото гледане на пиесата?
Казах си две неща. Първото беше, че съм страшен късметлия да участвам в този проект, присъединявайки се към семейството на „Театър 199“. А екипът, който Васил сформира, Цветина Петрова и Петко Венелинов, сценографката Даниела Николчова, композиторът Стефан Здравески, операторът Антони Стоев, работи усърдно и вдъхновено. Всъщност, второто нещо беше, че се надявам това да си проличи и зрителите да останат доволни.
Защо точно кроасан, защо не баклава например?
Така си дойде. Представих си как главният герой излиза рано сутрин, отива до близката пекарна, а там го посреща мирисът на прясно изпечени кроасани. Хем са романтични, хем не са твърде префърцунени. Ако някой напише пиеса на име „Баклава“, вероятно ще бъде доста по-смешна от моята.
Време е за признания – ядат ли Софийските магьосници кроасани?
Вече съм прекарал толкова време неотлъчно до тия персонажи, че на мига мога да кажа кой какво си хапва. Например Ванина, прочутата здрачница, обича да закусва кроасани, но само през уикенда, докато любимият ѝ Свилен предпочита банички – колкото по-мазни, толкова по-добре. Хамстерът Морков е опитвал кроасан само веднъж, но все още го сънува понякога. Баба Буреносна пък се отнася с подозрение към френската кулинария, но прави такава вита баница, че да си оближеш пръстите.
Виждаш ли бъдещето си като драматург? Имаш ли идеи за нова пиеса?
Имам няколко идеи, но ще трябва да останат за по-нататък. В момента съм се фокусирал върху третата част на „Софийски магьосници“, която трябва да излезе догодина. Иска ми се в близкото бъдеще да изпълня и една отдавнашна мечта, свързана с детска литература. Разбира се, последна дума има винаги вдъхновението.
Снимки: архив „Театър 199“.
