Може ли в един милионен град сами да си произведем пресни и вкусни зеленчуци? Защо не, особено ако в тази идея имаме свои съмишленици.
Преди 4 години в столичния квартал „Дружба“ група ентусиасти основават споделеното пространство „Градина заДружба“. То се основава на принципа на комуналното градинарство .
При отглеждането на растенията се комбинират научни познания и иновации с природата и биологичното разнообразие. Една от целите му е да възстанови връзката между бързо растящото население в градовете и храната и природата като цяло.
В същото време хората, които са част от това движение, осигуряват здравословна, вкусна и щадяща климата храна както за себе си, така и за общността. Повече за градското градинарство ни разказва Иван Илиев, който е един от членовете на инициативата „Градина заДружба“.
Като чуем „градско градинарство“, какво точно трябва да си представяме? Има ли установени правила този тип земеделие?
Градското градинарство представлява информираност, достъпност и съхранение на всички традиционни и пермакултурни знания, които всеки един гражданин може да види на практика, да научи и да предаде нататък. В „Градина заДружба“ използвахме и двата варианта – традиционен и пермакултурен, които за радост се оказаха успешни.
Първото нещо, което направихме, беше да подготвим разсад по домовете си от пиперки, чушки, домати, тиквички, краставици, брюкселско зеле и др. Изчакахме да се затопли достатъчно напролет и да укрепнат растенията, след което ги посяхме. Някои семена ги пуснахме направо по лехите – като царевицата и боба, които ги съчетахме заедно, понеже си помагат едно на друго.
Тъй като всички работим, за да се изхранваме и за идеални цели, решихме да вземем пример от нашите съседи и да сложим капково напояване. Така си спестихме времето за поливане до 2 пъти седмично и понеже в градината постоянно има хора и охрана, в сухите месеци може и по-често.
При втория вариант мина без копаене, а с бутане на колички пръст. Първо положихме картон, който да блокира тревата, след което насипахме пръст отгоре. Така растенията пробиват с корените си и продължават надолу и се спасяваме от плевене. За разкош взехме пример от съседите и си направихме езерце, в което се надяваме да дойдат жаби, които ще се хранят с ларви на комарите.
Какво те привлече най-много в идеята за градското градинарство?
Като малък не съм имал възможност да се докосна до земеделска работа, тъй като повечето ми роднини са живели в София. Когато за първи път видях цветовете на тикви, патладжани, брюкселско зеле и т. н., вече разбрах, че връщане назад няма. Искам децата в града да знаят как изглежда храната, която консумират, да могат да си я отглеждат сами и да съхранят това богатство.
Освен че може да се отглежда чиста храна, без пестициди, ме привлече и идеята за сплотяване на общността. С още няколко активни граждани видяхме, че можем да помогнем на бездомните да работят и да се чувстват полезни както на себе си, така и на останалите, а не да получават наготово.
Този сезон имаше достатъчно продукция, за да се готви всяка неделя по един казан храна за 50-100 човека. Едно време хората се познаваха точно, защото имаше жив контакт. Сега всеки се е затворил в кутийката си пред телевизора. Направете една зеленчукова леха пред блока и ще видите с колко съседи ще се запознаете.
Изгубил ли е съвременният градски човек своите инстинкти сам да произвежда селскостопанска продукция?
Съвременният градски човек не само е загубил инстинктите си, но и не се интересува, защото е свикнал за по-бързо да мине през хипермаркета и после да продължи да работи. Когато обаче има кой да ти покаже, бързо влизаш в час и виждаш ползите.
Трудно ли се прави земеделие в градски условия, кое е първото условие за да имаме успех?
Трудно – не, но е по-специфично в градове, които нямат зелени площи и всичко е застроено. Там се правят градини по покриви и висящи платформи, за което вече трябват ландшафтни архитекти с визия за бъдещето. Пример за такъв е Александър Петров от „Софпроект“, който често говори по темата и с негови колеги са направили ГИС карта, с която да покажат, че има много места в града ни, които да се облагородят, докато не е застроено всичко.
Нужно е в близост да има вода и да се сдобиете с една лопата. Останалото е въпрос на постоянство и търпение. Тъй като не е необходимо каквото и да било финансиране за тази дейност, единственото нещо, което искаме, е да не си пречим взаимно с институциите, а да си съдействаме и да намираме начините.
Кои зеленчуци са най-подходящи за отглеждане в градска среда? По какво се различава получената продукция от тази в супермаркетите?
В града виреят всякакви зеленчуци. Доста хора си отглеждат билки и чери домати по терасите. Наскоро една приятелка ми сподели, че е оформила типи от боб, на Илиянци пък има една азиатка, която си е направила вертикали от тиквички и краставици. На Военна рампа, в Герман и в Дружба се отглежда всичко, включително и някои по-екзотични видове зеленчуци.
Има проект на БАН, който изследва градското земеделие в София. По линия на проекта е проучвана почвата и зеленчуците в „Градина заДружба“ и доколкото знаем в изследването няма данни за замърсяване.
Относно качеството – всеки, който си отглежда сам храната, знае най-добре, а тези, които не са го пробвали, ги съветвам да опитат и да намерят 10-те разлики.
Дори самият вид на зеленчука е по-истински, а да не говорим за вкуса. Освен че не пръскаме с никакви пестициди, наторяваме единствено с хумус, получен от компоста, който се допълва непрекъснато. Компостерът в градината представлява яма, в която комбинираме различните елементи, така че да не се разнасят неприятни миризми и засега ни се получава.
Как беше създадена “Градина заДружба”? Кои бяха най-големите препятствия, които срещнахте в началния етап?
Когато направихме първата копка, вече имаше около 30 градини в този изоставен от десетилетия парцел. „Градина заДружба” е основана като неформална гражданска инициатива от Никола Бончев. Благодарение на него това в момента е единственото толкова мащабно пространство за „Градско градинарство“.
В началото нямахме никакви знания какво да правим и това беше най-голямото препятствие. С помощта на добросъвестните ни съседи Ани, Димитър, Слави, Никола и всички останали, както и това, че доста граждани и активисти се включиха да помагат с копаенето, за един сезон обработихме 3 парцела. Една от трудностите беше да обединим хора, които мислят къде да спят и с какво да се нахранят, да ограничат или изключат използването на пластмаса.
Работата в колектив крие много предизвикателства, как разпределяте отговорностите и задълженията?
Отначало идеята да се включим със “Солидарна градина” към “Градина заДружба” беше да работим за и с хора в затруднено положение. Тъй като структурата ни е хоризонтална и нямаме шефове, всеки трябва да е готов да се справи дори и сам със задачата, която е поел, като поеме отговорност за това, което е предложил.
Координираме се във фейсбук през групи и така се знае кой кога полива, кога ще има групово посещение за копаене, сеитба, садене, кога и кой ще извозва компоста и т.н.
Всеки ли може да участва в един градински кооператив? На какви условия е нужно да отговарят членовете?
Както във всеки друг кооператив и в този си има общоприети принципи, които могат да бъдат оспорвани и гласувани, както на едно общо събрание на блока например. Независимо от пол, етнос, социално положение, всеки един би могъл да се включи и да допринесе за развитието на Градско градинарство в София.
Няма никакви граници за това кой може да участва, стига да не натрапва мнението си на останалите, да не проповядва „правата вяра“. В „Дружба“ идват от детски градини, училища, семейства, хора в затруднено положение, а най-възрастният участник е 75 годишната баба Радка. Там, пред лопатата, всички сме равни.
След „Дружба“, има ли и други столични квартали, в които мислите да създадете градини?
Разбира се. „Дружба” е само началото и би могла да послужи като пример и място, на което се изграждат полезни знания и навици, с които след това всеки да си направи локална градинка в квартала, за която да се грижи със съседите си.
Винаги може да пишете на фейсбук страницата на „Градско градинарство – София“ и да научите, каквото ви интересува. Онзи ден получих от приятел снимка на домати, засадени пред автобусна спирка в Париж. Смятам, че само ако работим заедно и намираме общ език помежду си, можем да постигнем хубави неща в обществен интерес.
В началото на следващия месец ще пътувам до Холандия с хора от други организации, за да говорим по темата: “Зараждане на устойчивост и уязвимост в градската взаимосвързаност между храната, водата, енергията и околната среда”. Вярвам, че техните проучвания и информацията, която имаме, ще доведат до позитивен краен резултат.
Фотографии: личен архив
