Освен писател, Александър Шпатов е и двигател на много литературни инициативи в страната. Ако го видите някоя събота да се разхожда из София заедно с още няколко души, да знаете, че са тръгнали на литературна разходка. Можете най-спокойно да се присъедините към тях. Така не само ще се порадвате на есента, но и ще научите много за литературните места на нашата столица. Инициативата е на Сдружение за градски читални, а Сашо е главният й екскурзовод.
Как възникна идеята за организирането на литературните разходки? Към кого са насочени те?
Преди около година започнахме да разработваме литературна карта на София, в която да съберем на едно място информация за всички забележителности, свързани с книгите и четенето, за къщите и гробовете на писателите, за кварталите и улиците, носещи литературни имена, за учебните заведения с литературни патрони и т.н.
Още от самото начало, идеята ни беше да разработим и няколко литературни маршрутa и затова кръстихме сайта ни – literatours.bg. Впоследствие покрай проекта „Скритите букви“ на фондация „Следваща страница“ организирахме, заедно с тях, около 24 май две литературни разходки по пътя на въпросните скрити букви.
Тъй като интересът беше голям – от тази есен решихме да провеждаме туровете регулярно – всяка събота от 13:00 с начална точка “читАлнЯта” в Градската градина. Всеки е добре дошъл и вярвам, че ще научи доста интересни подробности от литературното минало на София.
Какво ви водеше при избора на местата от маршрута?
Няма как в един литературен маршрут да се обхванат всички забележителности, особено в рамките на двата часа, с които разполагаме (да не забравяме и т.нар. ремонти в София). Разходката ни протича изцяло в пешеходни зони – от “читАлнЯта”, паметника на Никола Вапцаров в градината зад Двореца, писателското кафене „Цар Освободител“, до гроба на Вазов зад „Света София“ – общо 11 точки, които използваме за да говорим за над 30 литературни забележителности.
Познават ли столичани литературните места на своя град?
Всички знаят къде е къщата на Вазов, но малцина знаят къде е била първата му квартира в София, както и къде е протекло краткото му съпружеско съжителство с Атина Болярска. А историите на тези места са също доста любопитни.
Кои са твоите учители по литературна история?
Когато почвахме да правим литературната карта, имах наивната мисъл, че ще можем да разчитаме на Уикипедия. За съжаление, информацията за нашите писатели там е изключително оскъдна, а и невинаги коректна.
Благодаря на краеведския отдел на Столичната библиотека, както и на Националния литературен музей, които ни помогнаха за събирането (и проверяването) на информацията. Много научих и от документалния филм “Литературните места на София” на Екатерина Минкова, чиято премиера беше през май, както и от книгата на Георги Тахов “Литературна София”, издадена прекалено отдавна, за да може да бъде намерена в книжарниците.
Имаш ли любимо литературно място, което обичаш често да посещаваш?
За съжаление, най-интересните литературни забележителности на София отдавна са разрушени. Алековата Славянска беседа, в която Цветан Радославов му дава идеята за „Бай Ганьо прави избори“, е заменена с безцветната сграда на едноименния хотел.
Кафене „България“, в което на едната маса сядал Вазов, а на съседната – младите от кръга „Мисъл“, не оцелява след бомбардировките. Същата е и съдбата на триетажната книжарница на Тодор Чипев на бул. „Дондуков“.
Може би най-много ме е яд, че не мога да вляза в т.нар. писателско кафене на бул. „Цар Освободител“, със сигурност най-важното средище за литературния живот преди 1944 година.
Какво би казал на всички, които още се колебаят да се включат в литературните разходки?
Продължаваме, докато времето го позволява, заповядайте!
Снимки: личен архив.
