Да си диджей със свой специфичен почерк и посланик на балканските ритми в десетки държави, не е никак малко признание. Да си диджей, който готви и поставя световни кулинарни рекорди, е вече наистина голяма рядкост.
Всеки, общувал с Коста Костов, веднага усеща страстта му по изтънчената храна и експериментите в кухнята. Неговият канал в Ютуб се радва на голям интерес, в него Коста разкрива не само тайните на своите гозби, но и разказва интересни истории свързани с тях.
Наскоро немската WDR покани нашия диджей да участва в едно от най-големите кулинарни предизвикателства, случвали се на живо в телевизионен ефир!
Откъде се взе този кулинарен интерес в един диджей?
Когато пристигнах в Германия, не можех да готвя. Въпреки или пък може би точно защото идвам от семейство гастрономи – маминка ми и майка ми са уникални готвачки. След няколко месеца сухоежбина започнах да пробвам разни рецепти, които те ми диктуваха по телефона или ми пращаха в писма.
Иначе работа в гастрономията беше най-лесно да си намеря в Германия. Работих около 12 години като келнер, мияч, барман, помагач в кухнята и накрая готвач. След това започнах да диджействам.
Имаш ли познати диджеи изкушени от кулинарията? Обменяте ли рецепти?
Доста от моите познати диджеи и музиканти са много добри готвачи. Когато се каним да пускаме взаимно по партита, вечерята преди събитието или закуската-обяд след, са винаги много важни. Някак си миксирането на музика и готвенето се отдават лесно, може би защото си приличат като дейности.
Повече от 20 години живееш в Германия, свикна ли с немската кухня? Какво обичаш да хапваш в къщи?
Да, свикнах. Някак си криво е разбрана немската кухня – тя не е само наденица в хлебче с горчица… Всяка провинция си има специалитети, които показват сериозна култура на хранене. Да не говорим за хляба им – ужасно обичам почти всичко пълнозърнесто, което може да се намери в хлебарниците.
Колкото по на юг се спускаш, толкова по-интересно става – например швабската кухня има доста основни рецепти за приготвяне на салати, месо, риба и дори вид паста Spätzle. Вкъщи обичам много да правя швабската картофена салата с бульон и краставички.
А, и може ли да оправим едно недоразумение в българския език, така като говорим за немска храна и вино – добре известнияt ни Хамбургски Мискет е всъщност Хомбургски, наречен на града в Южна Германия. В Хамбург никакво грозде не вирее.
Често като диджей посещаваш Латинска Америка. Кое е твоето любимо латино ястие, което можеш да се похвалиш, че готвиш добре?
Мисля, че добре се справям с готвенето на бразилската мокека. Това е рибена гозба, традиционно правена в пристанищните градове Салвадор де Баийя и Виктория. В Салвадор слагат доста тежкото палмово олио, а във Виктория не. Мокеката се прави в пръстен гювеч, в който се задушава риба с лук, домати, пресен кориандър и чили.
Фен си на лютата кухня, най-лютата чушка, която си опитвал?
Да, обожавам люто. Но не убийственото, натъртващо люто. Мога да търпя на много люто, ако има аромат, вкус, послевкус. В Белен, бразилски град в Амазонка, опитах доста видове. Но най-лютата чушка беше „Скорпионът от Тобейго“, доста сълзи пролях.
Как се роди идеята „Костбар“ и каква е публиката ти?
След дълги години гастрономия и като диджеи усетих, че имам нужда от проект, който да обединява двете неща, които най ми харесва да правя. Така се роди готвещият диджей или диджействащият готвач. Публиката ми са главно приятели и хора, които ме познават като диджей. Любопитни хора, запалени по вкусното и по това как да се готви.
В момента правиш кулинарни видеоклипове и имаш свой канал в Ютуб. Какво е най-важното за да грабне един клип вниманието на зрителите?
Още дерзая точно по този въпрос. Но мисля, че хората се интересуват от личното преживяване като приготвяне, подбор на продукти, евентуално някой трик или тайна на приготвянето. Историята на ястието или на готвача е важна, но и мястото, а и музиката. Затова и подбирам винаги старателно музиката, която представям в клиповете.
Последният ти клип е свързан с барбекюто. Харесваш ли барбекю културата? Каква е тайната на доброто барбекю?
Силно впечатлен съм колко много и различни барбекю традиции по цял свят има… Майсторите в Южна Америка са аржентинците! Но и бразилците – churrasco е не просто събиране,за да се яде месо на грил. Това е събитие за цял ден, където се събират много семейства или цялата улица, свири се и танцува самба, играе се капоейра.
В Мексико бях на barbacoa mexicana – няма месо на грил, а цели агнета печени в дупка в земята. От това агне се прави супа от кокалите, а месото се яде на такос. Всички тези барбекю традиции имат обаче едно общо нещо – търпението. Време и любов се иска за една хубава жар, особено когато се пекат цели телета.
В публичното пространство навлезе много думата „гурме“? Какво за теб е истинското „гурме“?
Човек, които има сетива и желание да разбира природата, продуктите, приготвянето, вкусовете. Но „гурмето“ не е ли съществувало винаги?
Това лято направи улично кулинарно шоу във Варна. Какво сготви и как те прие публиката в родния ти град?
Беше много хубаво! Миналата година започнахме на шега с Елена – собственичка на пекарна и Сезар, бразилец, производител на бира, да правим Бразилски ден, където готвихме, пяхме и пускахме музика.
Тази година, на Деня на Варна цялата улица се включи в едно много голямо събитие, което продължи цял ден. Сготвих латвийска студена супа от червено цвекло, патладжан по ориенталски със семена от нар и перуанско севиче, но без риба – това е студено мариноване с чили и лимонов сок. Доста бяха учудени хората, но мисля, че им хареса.
Казваш, че можеш да сготвиш мусака със затворени очи. Това ли е гозбата, с която изненадваш своите приятели в чужбина? Имаш ли други фаворити от българската кухня?
Мусака и таратор са най-добрите български кулинарни посланици по света. Където и да отида, най-обичам да ги правя. Особено муската ми е голяма слабост и имам няколко различни метода на приготвяне, в зависимост от това с колко време и с каква посуда разполагам.
Един от епизодите ми в Ютуб е посветен на нещо, което ми скимна преди няколко години и което на някой може да му звучи странно, но пък е вкусно – мусака бургер.
Как може да направим нашата кухня по-интересна за останалия свят?
Като готвим повече и може би с повече фантазия. Все пак ние не сме само кебапчета и пържени картофи, нали? Нашата кухня има доста заемки и паралели с нашите съседи, но си имаме и уникални рецепти и продукти, и подправки. Не можем да накараме някой да ни харесва. Но, ако му се хареса, той ще попита.
Преди няколко дни пратих рецепти за кьопоолу и лютеница за Бразилия например, защото приятели ме посетиха тази година лятото и тръгвайки си с по 2 буркана, обещаха да опитат да си направят там.
Има ли ястие, което все ти се изплъзва, и не можеш да сготвиш?
А, има, още да се уча на много неща… Сладкото ми е мъка, много математика. Но напредвам! Освен това, пресни спагети, теглени на ръка. Няма начин просто, много трудно! И многолистно тесто правено с мас или с масло искам да усъвършенствам – домашен кроасан кой не обича?
Беше участник в голямо кулинарно предизвикателство. Разкажи ми повече за него.
Миналата седмица постигнахме световен рекорд с колегите от Вест Дойчер Рундфунк (WDR) за най-дълго телевизионно тоук шоу, 7 дни 24 часа нон стоп.
Излъчваше се като лайв стрийм по Ютуб. Аз готвих два пъти по 2 часа на живо, като едновременно бях и водещ на предаването. Първия път сготвих с моите приятели Йелена от Хърватска и Оскар от Испания вариации на италиански гозби – особуко, ризото с испанско чорисо и пиментос дел падрон и тирамису с ракия и турско кафе. Хаха, беше много забавно!
Втория път бях заедно с моя мексикански диджей колега Даферва, който сготви такос и гуакамоле, а аз шопска салата и пълнени пиперки. Беше много вълнуващо и интензивно преживяване, но успяхме да сготвим всичко. И всичко беше изядено с желание и апетит!
Снимки: личен архив
