Благовеста Пугьова е от онази рядка порода хора, които могат да отдадат цялото си време и енергия на една благородна мисия. Преди 4 години тя основава Фондация „Подарете книга“, а доброволчеството се превръща в неин начин на живот.
Усилията на инициативата са насочени към подрастващите в домовете за деца, лишени от родителски грижи. Всеки месец близо 200 доброволци от цялата страна посещават, общуват и помагат на тези деца. Нещо повече – те стават техни приятели.
Едно от нещата, които най-много тревожи Блага, е че в страната ни няма адекватен закон за доброволчеството. Въпреки всичко, тя няма никакво намерение да се отказва от своята мисия. Точно обратното – от този месец тя е част от екипа на “TimeHeroes”.
Какво те водеше при създаването на Фондация „Подарете книга“? Най-големите препятствия, пред които се изправи през годините и как съумя да ги преодолееш?
Най-трудното е да започнеш, а този период се преминава най-лесно, когато не знаеш, че си започнал. Аз просто бях решила да нося книги на едни деца, които живеят без родители. Имах наивната идея, че, ако те четат повече, това ще им даде крила, с които да избягат от педофили, трафиканти и от всички постъпки, с които сами могат да се наранят.
Неусетно тя се промени, превърна се в подаряване на приятелства и стана организация, а за мен – моята си кауза. Когато се занимаваш със справяне с проблеми, всеки решен проблем е успех, а всеки нерешен е възможност. И все пак най-голямата трудност е безнадеждността и фактът, че не всеки проблем има решение.
Трудно ли е доброволчеството в днешно време?
Колкото по-натоварено е ежедневието, толкова повече нужда имаме от отдушници като него. Затова си мисля, че доброволчеството не е трудно, а дори обратното – носи смисъл, ценност, радост, отрезвяване.
Бих го препоръчала на всеки човек, който все още се пита какъв е смисълът на живота. Може правенето на добро да не се окаже смисъла, но пък срещата с други хора и техните светове, може да ни помогне да видим друг отговор.
Как се справяте без администрация и бюджет?
Периодът, в който имахме финансиране, ни помогна да се структурираме, подредим, пораснем. От няколко месеца отново нямаме бюджет, но пък при толкова доброволци на разположение, винаги ще се справяме. Когато нещо има смисъл, хората го запазват. Не мисля, че липсата на пари може да спре всички тези доброволци да правят това, което имат за своя кауза.
Помагат ли ви институциите в страната? Как ги привличате към каузата?
Не пречат. Не се оплаквам. Има много трудности в комуникацията с тях, но аз се опитвам да влизам в обувките им и така да подредя комуникацията, че да я обърна в наша полза, въпреки всички ограничения. С тежката администрация, трябва да се работи със специални леки методи.
Какво най-много им липсва на децата лишени от родителска грижа?
Не им липсват дрехи и обувки, не че се къпят в лукс. Те може наистина да нямат много удобства, но това не е липсата, която ще провали живота им. Това, което може да провали живота им е липсата на разбиране за света, за живота, за семейството, работата, любовта.
Липсата на онези маркери, които ти дават посока и поставят на масата списък от избори, от които да вземеш за себе си. Това се случва с общуване, много общуване, и на тези деца им трябва именно това – хиляди часове общуване.
Историята, която най-много ти е повлияла и те е променила?
Всяка една история ми влияе. Със сигурност най-силната е била първата история, която ме шокира така, че да започна със събирането на книги – Мария, която правеше секс с трима 60-годишни педофили срещу 5 лв.
С всеки изминал случай все повече претръпваш и историите не те плашат, пак ти влияят, но не те събарят. Вече си боец, който е на бойното поле, и това, че около теб е война, не те плаши толкова колкото преди.
Какво е най-важното при създаването на връзката между доброволец и дете?
Най-важно е да се случва естествено. Затова го наричаме и приятелство – защото както приятелството, трябва да изчакаш двете страни сами да се изберат.
Какви качества трябва да притежава един доброволец за да изпълни успешно мисията си?
При нас най-важното е общуването. Ако децата трудно влизат в обществото (независимо дали заради техни трудности или заради пречките на обществото), ние, доброволците, сме това общество, което влиза добронамерено в дома им.
Независимо каква професия имаш или какви възгледи за света, за децата ще е ценност да те опознаят. И все пак в тази простичка мисия, трябва неимоверно търпение, защото децата също имат своите прегради и разбирания за света, налагани с години, с които няма да се справиш, ако нямаш много търпение. Те хем са обикновени деца, хем не са.
Разкажи ми повече за инициативата „Училище за работа“.
Именно липсата на тези социални умения са проблемът, който най-ясно кристализира след напускане на дома. Много хора са готови да предложат работа на младежи, напуснали институциите, но малко успяват да разберат защо не се справят. И те не се справят не заради липсата на професионални умения, а на социални. Закъсняват за работа, не успяват да комуникират с колегите си, избухват често.
С „Училище за работа“ искаме не да ги научим на конкретни професии, а на работа. Затова и заниманията имитират истински фирми с всички елементи на един истински работодател – колеги, работа, отговорности, глоби, заплата, повишения. Всичко това им дава поглед за работната среда, но и ги мотивира благодарение на всички срещи с доброволците.
Инициативата от „Подарете книга“ с времето се е видоизменила в „Подари време“. Ти лично как се справяш с толкова ангажименти и на кого подаряваш времето си?
Честно казано, много трудно се справям. Не съм сигурна дали върша всичко добре, но за сега се опитвам. С годините разбрах, че „Не“ е най-хубавата дума – да казваш „не“ на занимания, който не те обогатяват или радват, за да имаш време все пак за тези, който си струват. През последните години подарявам много време на планината.
Вече си част от екипа на „TimeHeroes“. Какви са новите предизвикателства пред теб?
Оказва се, че предизвикателствата са сходни. Когато работиш с доброволци, дори моделите да са напълно различни както е при TimeHeroes и „Подарете книга“, основната цел е една и съответно проблемите са същите – да намериш хората, който искат да помагат и да им помогнеш да подарят времето си за нещо, което наистина има смисъл.
Снимки: личен архив
