Есента е неизбежна, а всяко застудяване води не само до смяна на дрехите, но и до смяна на питиетата. При виното сме свикнали на простата формула – през лятото бяло, през зимата червено. Но какво да консумираме през преходния есенен сезон? Защо да не опитаме оранжево вино?
След големия бум на розетата, новите винени тенденции изтласкаха напред оранжевите вина. Тяхното производство има вековни традиции в Грузия. През последните няколко години оранжеви вина се правят и в Италия, Словения, Хърватия, Франция, Нова Зеландия и Калифорния. Според технолозите за приготвянето му са най-подходящи белите сортове – пино гри и совиньон блан.
Този тип вина са предпочитани от избите, които се стремят да обработват лозята си устойчиво и да винифицират без химически добавки. Българските винарни също не остават назад от световните образци. Вече има няколко изби, направили висококачествени оранжеви вина.
Названието оранжево вино дава Дейвид Харви, английски търговец на вино. През 2004 г. работи в Италия именно с такова вино и го прави популярно в целия свят. Специалистите го наричат още „четвъртото вино“. Чарът му за кратко време покори сърцата на любителите на вечната напитка. Лондонският “Ritz” добави 5 оранжеви вина към своята селекция с 800 вина “Livre du Vin”, а всеки ресторант на високо ниво има в листата си поне едно такова вино.
Тук не става въпрос само за модерност, а и за висока винена култура. Все пак, тези вина се правят по една от най-старите запазени технологии. Ферментацията на оранжевото вино протича с ципите на гроздовото зърно и семките, а също се оставя и да отлежава „върху утайките”. Гроздовите ципи са богати на пигменти, феноли и танини, а когато сокът на бял сорт прекара по-дълго време в контакт с тях, това придава съвсем различни характеристики (цвят, аромат и консистенция) на полученото вино.
Що се отнася до цвета, той може да бъде жълт, кехлибарен, оранжев или розов. Всичко зависи от използвания сорт грозде, зрялостта, времето на мацерация, методите на екстракция, а не на последно място и от съда за ферментация. В Грузия, например, все още се използват т.н. квеври. Това са глинени съдове, подобни на амфори, които се запечатват с восък и се зариват в земята. По този начин бялото грозде с ципите по естествен път се превръща във вино с оранжев цвят.
За оранжевите вина са типични високите нива на танини и сухият вкус на виното. Много често тези вина се бутилират без добавени сулфити, танините са естествен консервант и ги предпазват от разваляне. В същото време биват предпочитани от консуматори, които имат стомашни проблеми при употребата на вина, съдържащи сулфити.
Ето какво споделя винената блогърка Мария Чалиева за оранжевите вина: „Сомелиерите ги описват като плътни и танинови, с аромати на мед, стафиди, сушени тропически плодове, лешник, бразилски орех, масло, сушени портокалови кори. На небце са сухи, с танини като в червено вино, интензивен вкус и дълъг послевкус. Заради танините в тях, те се съчетават отлично с пикантна храна като къри, мароканска кухня, корейска кухня (дори с кимчи), традиционна японска кухня. Месо с подходящото количество мазнини ще им партнира равностойно“.
„Идеалната температура при сервиране зависи от това какъв специфичен стил оранжево вино сте избрали. По плодовите и леко структурирани, охладете до 10-12С и оставете да се стоплят в чашата. Ако сте се спрели на кехлибарена силно структурирана течност, то 14-16С, биха били идеални. Ще разберете дали сте преохладили оранжевото вино ако усетите стрелите на танините да пронизват пространството над горната ви устна.
Декантиране би повлияло положително на виното, но не чакайте 2 часа, а му дайте 20-30 минути. Също така, ако изберете онези специални чаши за старо Бургундско вино от най-горния рафт на кухненския шкаф няма да съжалявате“, съветва за консумацията един от най-известните ни сомелиери Димитър Николов.
След толкова инструкции, не ни остава нищо друго, освен да опитаме това оранжево чудо! Нека традиционалистите бъдат по-смели и вместо да се чудят между бяло или червено, да си сипят едно оранжево!
