Краят на 80-те, дисковете още не са навлезли поне сред приятелската ни общност. При всяка възможност, при всяко пътуване, всеки от нас се връща с касетки, които се слушат още същата вечер, обсъждат се, на минутата се презаписват. Без жанрови ограничения – достатъчно е някой да каже „гот ми е!“, да се вдигне от възглавницата на пода и се разтанцува, увличайки и другите. Никой не си даваше сметка, че тези моменти, които имахме за даденост, както и артистите, на които се възхищавахме, не са вечни.
Арета не бе по-различен случай, но като донесох „През бурята”, Източна Европа вече не беше същата и тя стана нещо като символ на началото на прехода ни. Завършилите Английската ни се умоляваха да произнасяме името ѝ с и, тези от Консерваторията не си падаха по диско-увлеченията ѝ, поетите понякога я припознаваха за своя – пее и Ленърд Коен все пак, феновете на Бийтълс и Стоунс бяха в унисон – Арета ги можеше по своему химните и на двете банди!
В краткия плейлист в Спотифай предлагаме само по-малко известни песни, но все пак започваме с дуета ѝ с този, за чиято кауза Арета се качи за последно на сцената . „През бурята, през сълзите, ти и аз пеем за истинския живот!“ Нищо не е загубено, само преходното ни земно битие и приятелите, които вече не са до нас.
Останалото си го знаете – и как превръща болката от унижението в „Респект“, как събира демократи и републиканци в едно, как още преди ЮНЕСКО да заговори за „живи човешки съкровища“, тя е въздигната в родния си щат в ранг на „природно богатство“ – не преди мъжкото съсловие да я допусне до Rock’N’Roll Hall of Fame. Дъщерята на проповедника и майка още на 13 години, тя ни гледа отгоре, а Уитни отдолу припява „Не е, не е било, никога няма да бъде“.
