Успехът на другите е най-истинското доказателство, че нещата се случват и могат да се случат и на теб. Само преди две седмици аниматорът Христо Стамболиев, който от 14 години живее в САЩ, получи най-престижната телевизионна награда – „EMMY“ за работата си върху сериала „Пингвините от Мадагаскар“.
Христо е първият българин, който получава наградата в знаковата категория „режисура“, но сам изтъква, че не е единственият. Росен Върбанов работи от много години в Disney като storyboard artist и вече е получавал два пъти „Еми“ и награда „ANNIE“ – двете най-престижни отличия в нашата област. Скромност, примесена с реалната преценка какво можеш, докъде си стигнал и яснота, че колкото и награди да получиш, пътят за теб не спира. Това са усещанията ми от разговора с Христо.
Историята му започва в Ловеч през 1971. Завършил е Средното художествено училище за приложни изкуства „Проф. Венко Колев“ в град Троян, но първата му детска мечта била свързана с олимпийско бъдеще на ски скачач. Вместо щеки обаче, в ръцете му се озовали моливите и творческата страст, предадена по семейна линия.
Вуйчо ми Иван Николов беше много талантлив художник и понеже се опитвах да му подражавам във всичко, се появи и интересът ми към рисуването. Той от своя страна забеляза, че имам талант, започна да ме окуражава и да ми показва някакви неща. В четвърти клас разбрах, че ми е лесно да прекопирам картинки и че го правя много акуратно и реших да уча в художествена гимназия. Анимацията като възможност за бъдещето се появи, когато трябваше да избера какво висше образование да следвам. Времето беше такова през 1990, че всеки имаше право да кандидатства само в два различни университета. Първият ми избор логично беше Националната Художествена Академия, специалност „Силикатни форми“ и докато се чудех кое да е второто място, видях, че във ВИТИЗ тогава, сега НАТФИЗ, има изпити по анимация. Проучих какво представляват, много ми хареса и реших, че това е точно за мен. Бях силно въодушевен и изпълнен с усещането, че съм намерил нещото, което трябва да правя в живота.
Христо не само е приет да следва онова, което иска с отличие, но е избран и да бъде студент на основателя на българската анимация Тодор Динов, с когото имали специална връзка. Той ми казваше че имам талант, но трябва да го шлифовам и ми помогна да се науча на занаята кино-анимация, което беше различно от нещата, които знаех дотогава. – спомня си днес българинът. Началото във филмовата академия, наред с досега до мечтите се оказва и проглеждане в суровата действителност.
Нещо което може би малко хора знаят, е че студентите във ВИТИЗ до 90 година са били с договори към анимационното студио на киноцентъра в Бояна. Всяка една студентска работа се е произвеждала там и е била като част от производството на самото студио. Всеки студент по режисура е имал директор на продукцията, имал е асистенти, аниматори и затова е била толкова силна тогава българската студентската анимация и изобщо анимационното ни кино. След промените ситуацията коренно се промени. Ние бяхме курс не от пет, а от единайсет човека и почти не правехме филми, защото нямаше средства за това.
Въпреки трудностите Христо Стамболиев признава, че НАТФИЗ го е научил да вярва в таланта си и да има самочувствие, което е изключително важно за всеки творец.
Преломен момент в кариерата и живота на Христо се оказва дипломната му работа „Кацнал бръмбар на трънка“ – триминутно филмче, направено по мотиви на популярната едноименна народна песен. Без да променя сюжета и стила на текста, той създал забавна анимация, в прилежен и свеж по думите му стил. Филмчето толкова се харесало, че поканите за участие в различни кинофестивали не закъснели. Това е филмът, който ми отвори вратата към света – казва аниматорът.
През 1997, благодарение на приятеля му Николай Дянков, „Кацнал бръмбар на трънка“ е включен в програмата на кино фестивала в Аспен и Христо е поканен лично да представи работата си. „Директорката Лора Тилен по някаква причина беше решила да изпрати писма до няколко студиа в Лос Анджелис, в които беше споменала за мен като за много талантлив български аниматор, който пристига в Америка и така аз осъществих няколко важни професионални контакти“. След фестивала се връща в България за осем месеца, но идеята че може да опита да направи кариера в Меката на киното не го оставя на мира и не след дълго той решава да поеме по дългия път към успеха. За щастие тогава една от компаниите, с която поддържал връзка, започвала работа по кратък филм с известния украински режисьор Игор Кавальов. „Беше изключителен късмет за мен, защото Игор каза – да, този човек ми харесва и аз искам да работя с него. Получих работна виза и се установих в САЩ. Първоначално в Ню Йорк, след това се преместих в Лос Анжелис“, разказва Христо. Близо осем години работи в анимационното студио „Клас Кичупо“, след което преминава в „Cartoon network“. През последните три години е в „Никеладеон“ – американски детски телевизионен канал. От второто си „образование“ в Америка казва, че се е научил на истински професионализъм, който го отвежда до големите отличия. Пробивът идва със сериала „Пингвините от Мадагаскар“.
Работех по анимационния сериал „Making Fiends“, който приключваше и тогава разбрах, че набират хора за новото шоу на Nickelodeon, като идеята на продуцентите беше да съберат едни от най-добрите артисти в бранша. Предложиха ми работа първоначално като storyboard artist, което е една стъпка преди режисьора. Първият сезон бях на тази позиция, след това ме повишиха. На втори и трети сезон вече бях режисьор. И понеже самото шоу беше много успешно и започна да получава награди, „Еми“, за мой късмет получи и в категорията режисура, което обяснява и моето отличие – сякаш на шега говори за постижението си Христо.
Истината е, че през 2011 „Пингвините от Мадагаскар“ са номинирани в цели осем категории, шоуто печели наградата в шест от тях, включително и за най-добро шоу. Беше истинска жътва – казва Стамболиев и си спомня голямото разочарование за режисьорския екип по време на миналата церемония, когато не получават така жадуваната златна статуетка. Тази година на 23 юни без големи очаквания и излишно напрежение грешката е поправена и Дейвид Нот, Шаун Кашман, Стив Лотър, Лиса Шафер и Христо Стамболиев си тръгват със заслуженото ЕМИ. Не съм забогатял и не съм си купил нова къща в Бевърли хилс. Всичко е по старо му, шегува се талантливият аниматор и признава, че въпреки успеха не може да си позволи да стои на ръцете си, трябва да продължава да работи и да се доказва. Така е в Америка – човек не може да стои и да си почива. Всеки ден трябва да се доказваш и да се бориш за мястото, което си заел. Но в същото време, ако човек има успех тук, то това означава, че той е истински и всъщност това много ми харесва – казва той и допълва, че нещата се случват на всеки, които пожелае да му се случат.
Весела Кръстева
