Всеки има свои тайни, но какви ли са тайните на насекомите? На този въпрос се е опитал да потърси отговор един от най-провокативните съвременни български артисти – Борис Праматаров.
Новата му изложба „Тайните на насекомите“, която ще бъде открита тази вечер, ни предизвика да навлезем в един свят, пълен с образи, които често населяват собственото ни подсъзнание.
“Насекомите нямат мечти. Тези тихи наблюдатели не знаят що е добро и зло или що е красиво и грозно. Те не се намесват. Те са свидетели, които не съдят. Насекомите живеят тук и сега. В техния свят бъдеще и минало са непонятни. Техният закон е този на чистото оцеляване и съществуване. Те изпълняват живота си пред очите ми и техните движения отразяват тъгата и панаирите, началото и края. В сенките на насекомите виждам лицето си”, споделя авторът.
Какво ще видим ние, ще разберем, ако имаме смелостта да се потопим в творбите на Борис Праматаров.
От четири години живееш в Белгия, с какво те промени това?
За последните години бях в много различни среди и страни в Европа, не само в Белгия. От сричащ нидерландски език магистър по графични изкуства на Кралската академия в Гент до победител на „Фумето”, един от най-големите конкурси за комикс в Европа, и резидент в рамките на Международната програма по анимация в абатството Фонтевро във Франция. Това поставяне в различни контексти ми помогна да видя силите и слабостите си, което е събуждащо и ползотворно при търсенето на развитие.
Как намираш България при всяко свое връщане?
Радвам се да видя културния живот, който кипи, и най-вече развитието, което виждам в изкуството. Мисля, че вече има прекрасна среда, в която се раждат силни автори.
Срещаш се с много визуални артисти, в каква посока се движат визуалните изкуства ?
Артистите са много различни и в същото време това не им пречи да се разбират, да комуникират и да се учат един от друг. Пример за това е изложбата „Разместване на пластовете“. Там видях много интересни идеи и принципи, върху които и аз мисля, но с моите изразни средства. Посоката е разрушаване на рамките и класифицирането на изкуството.
Завършил си специалност „Книга и печатна графика”. Наблюдавайки световните образци, какво не ѝ достига на българската илюстрация, за да бъде на една ниво с тях?
Повече доза активност и заинтересованост към това къде и най-вече как се създава присъствие в света на съвременната илюстрация, ще ѝ бъде от полза. Виждам много талантливи български илюстратори, които са постоянни в работата си и с това, което градят, имат реални шансове за успех.
В твоите творби не се страхуваш да навлизаш в територии, които са табута. Кои са най-големите табута за съвременния човек?
Табутата се основават на човешките желания. Въображението руши амбивалентността между несъзнателното желание и съзнателната забрана, и прави артиста свободен. Колкото до големите табута на съвременния човек, тук си спомням за думите на Славой Жижек: “Вече е по-лесно да си представим края на света, отколкото края на капитализма”. Може би краят на капитализма е табу за някои хора.
Подсъзнанието ли е основен източник на вдъхновение или заобикалящата те реалност?
Отражението на заобикалящата ме реалност в огледалото на съзнанието ми. Образите, които се появяват там, ме провокират и ме карат да си задавам въпроси.
За една част от публиката твоите произведения са твърде страшни, може ли да бъде лековит този страх?
Страхът провокира въпроси и осъзнаване. Разглеждането на страшното може да ни направи по-силни и мирни. Приемането на реалността такава, каквато е, може да бъде лековито.
Казваш, че красотата е маска на грозното, а уродливостта властва. Рисуването ли е твоя начин да я преработиш и да се справиш с нея?
Рисуването преобразява енергии. Уродливото може да се превърне в повод за възхищение на белия лист например. Рисуването е премисляне и приемане на реалността, което носи умора, но и специфично щастие.
Как попадна в света на насекомите, с какво те привлече той?
Това е един магичен и красив свят. Метаморфозите, които насекомите преживяват, са силни визуални картини и вдъхновяват.
Какво можеш да нарисуваш в сянката на едно насекомо?
Едно насекомо може да напомни за много неща – кошмари, структура на обществата, труд, красота, крехкостта на живота и много други.
Насекомите живеят тук и сега, защо на хората им е трудно това, какво им пречи?
Ние, хората, си представяме постоянно какво би трябвало да бъде, отдалечаваме се от реалността, често нямаме очи да видим каква е тя, не живеем само в мига… А може би това е силата ни като хора.
Насекомите нямат мечти, а твоите мечти какви са?
Моята мечта, като и на други артисти, е да оставя следа. Надявам се един ден моята да е силна и красива.
